— Цял ден се опитвам да се свържа с теб, но телефонът ти е изключен. Разтревожих се — каза Макс и после видя подпухналото от плач лице на дъщеря си. — Какво има, миличка?
Вече нямаше значение дали баща и ще научи, че пуши. Затова запали цигара.
— Снощи бях там, татко. Знам какво се опита да направиш.
— Аги — нежно каза той, — за какво говориш?
— Снощи бях в дома на Мърсър. Бях там, когато Бърт Манинг се опита да го убие.
— Бърт Манинг?
— Той нахлу в къщата на Мърсър заедно с още един човек. Бяха дошли да го убият. Знам, че ти си ги изпратил там. — Въпреки гнева си тя отново се разрида.
Очите му се разшириха от изумление.
— Бърт Манинг се е опитал да убие Мърсър снощи? Сигурна ли си?
— Бях там, татко. Бърт и още един мъж влязоха в къщата. Убиха агент на ФБР. Бърт едва не уби и мен, но Мърсър го застреля. Мърсър беше прострелян в рамото, а приятелят му в крака, за щастие се оказа протеза, така че му няма нищо. — Аги съзнаваше, че бръщолеви несвързано. Искаше да бъде силна, когато се изправи пред баща си, но думите сами се изплъзнаха от устата й. — Знам, че ти си ги изпратил. Затова не искаше да се срещам отново с Мърсър.
Макс хвана ръцете й, притисна до себе си треперещото и тяло и нежно зашепна в ухото й.
— Всичко е наред. Ти си невредима.
След няколко минути Аги се овладя и риданията и утихнаха. Когато тя се успокои, Макс я отдалечи от себе си, за да може да я гледа в очите.
— Не си ранена, нали?
Аги поклати глава и баща и отново я прегърна.
— Изслушай ме, Аги. От няколко месеца Бърт Манинг вече не работи за мен. Има собствен бизнес като специалист по охраната. Още докато беше в „Петромакс“ знаех, че е неуравновесен. Вършеше си добре работата, но беше нестабилен и неконтролируем. През пролетта го уволних. Нямам представа защо се е опитал да убие Мърсър, но те уверявам, че това няма нищо общо с мен. — Той се усмихна. Очите му блестяха от загриженост и обич. — От малка ме обвиняваш за много неща и някои от тях дори са верни. Но с убийства не се занимавам. Пък и защо бих искал да убивам Мърсър? Той ми е добър приятел.
— Но ти ми каза да не се срещам повече с него — тихо възрази Аги.
— Направих го, за да те предпазя, миличка. Знам, че имаш слабост към този мъж, и не искам да останеш разочарована. Жените го харесват. Ученическото влюбване те прави уязвима и макар че не си го виждала от години, той със сигурност ще разбие сърцето ти. Харесвам Мърсър, но не бих му поверил моето малко момиче. Затова те предупредих да не се срещаш с него. Горкото ми дете!
Двамата се прегърнаха отново. Аги искаше баща и да го бе правил по-често, когато беше малка, но и сега не беше късно.
— Аги, знам, че имаш връзка с водача на организацията, за която работиш. Не го одобрявам, но съм сигурен, че той се държи добре с теб и те прави щастлива. — Макс не знаеше, че дъщеря му и Верховен мислят да се оженят, защото Аги така и не събра смелост да му го съобщи. — Избий от главата си Филип Мърсър. Така ще бъде най-добре. Съгласна ли си?
Тя кимна бавно. Сълзите и най-после пресъхнаха.
— Искаш ли да сключим споразумение, дете мое. Аз няма да ти се карам, че пушиш, и няма да те питам защо си била в дома на Мърсър в десет и петнайсет снощи, ако ти обещаеш да го забравиш.
Аги се усмихна доверчиво и отново уви ръце около врата му.
— Обичам те, татко.
— А ти си моят живот, миличка. Не забравяй това. Всичко наред ли ще бъде?
— Да. Мисля да напусна града за известно време. Искам да се махна оттук.
— Разбира се. Направи го. В момента къщата на компанията на Хилтън Хед е празна. Някой от самолетите на „Петромакс“ може да те закара там след час. Искаш ли да го уредя? — попита Макс и Аги кимна. — Чудесно. Аз трябва да замина за Лондон за два дни. Може да дойда при теб, след като се върна.
— Ще бъде страхотно — усмихна се тя.
Щом баща и излезе, Аги набра номера на „Американ Еърлайнс“.
— Кой е следващият ви полет от летище „Рейгън“?
— За къде желаете да пътувате, госпожице?
— Крайната ми цел е Аляска, но в момента това няма значение. Трябва да се махна от Вашингтон. — Аги не бе казала на баща си в колко часа беше в дома на Мърсър предишната вечер, но той знаеше.
„Господи!“
Арлингтън, Вирджиния
Докато Аги Джонсън трескаво се подготвяше да напусне столицата на страната, Филип Мърсър се намираше само на петнайсет километра от нея и правеше същото, макар и без да бърза и да се страхува. Смяташе се за експерт по приготвянето на багаж. Рядко взимаше нещо, което нямаше да използва, никога не забравяше нещо важно. Беше пестелив в избора си и бърз. Единайсет минути изминаха откакто хвърли двете кожени чанти на строшеното си легло до мига, когато дръпна циповете.