Верховен бе имал работа с множество опасни хора — неонацисти с бръснати глави, които бе наел да разтурват митингите на собствената му организация, подпалвачи професионалисти, използвани да палят бензиностанции в Холандия и Белгия, и банди крадци, наети да научат активистите на ПАПС как да влизат с взлом в научноизследователски лаборатории, където се извършваха експерименти с животни. Колкото и фанатизирани и зловещи да бяха те, никой не можеше да се сравни с човека, който се приближаваше към „Надежда“.
Първата им среща се бе състояла преди година. Мъжът бе влязъл в тесния офис на ПАПС близо до централната гара в Амстердам и след като набързо се представи, сложи чек на бюрото на Верховен. Тогава ПАПС имаше двайсетина членове, предимно доброволци, и бюджет от петдесет хиляди долара, голяма част от който идваше от попечителския фонд на Ян. Чекът бе издаден на името на ПАПС и беше за десет милиона долара.
— Към тези пари има условие — заяви дарителят.
Ян си спомняше, че погледна в ледените му очи и видя смъртта, но това не му попречи да се съгласи с готовност да приеме парите и да продаде душата си, сякаш самият Луцифер му бе направил предложението. В Иван Кериков имаше нещо зловещо. По-късно чрез връзките си в Европа Верховен научи, че Кериков е бивш офицер от КГБ, станал отстъпник, и е издирван от Съединените щати, предишните си руски господари и от няколко групировки. Славата му на насилник беше кошмарна.
За няколко седмици Кериков превърна ПАПС в строго организирана бойна единица, изградена около обаянието на Верховен и непоколебимата му всеотдайност към каузата. Кериков направи възможно закупуването на стария научноизследователски кораб, прекръстен на „Надежда“, и нае уважавана рекламна агенция, която да организира публичните кампании на ПАПС. Фотокопираните листовки, залепени на телефонните стълбове в Холандия, и вербуването на нови членове чрез личен контакт изчезнаха и ПАПС се преместиха в луксозен апартамент в сграда на банка в центъра на града, със секретарки, огромна компютърна система и достатъчно пространство за персонал от двеста служители. За няколко месеца броят на членовете и се увеличи десет пъти и продължи да расте с феноменална скорост. От малка група на предани доброволци ПАПС се превърна в голяма сила и хората трябваше да плащат, за да станат част от нея. За кратко време ПАПС се преобрази от невзрачна организация в периферията на природозащитното движение в един от световните лидери в опазването на околната среда.
Кериков ръководеше всичко това с безскрупулна самоувереност, без да се разкрива пред никого, освен пред Ян Верховен. Резултатите бяха фантастични. Руснакът притежаваше способността да отстранява неприятните проблеми и неудобните хора. Когато собственик на бензиностанция загина в пожар, запален от ПАПС, неговата разгневена и бъбрива вдовица изчезна скоро след това. Кериков беше целенасочен и безмилостен в решителността си да изгради ПАПС, макар че така и не спомена какви са мотивите му. Верховен приемаше парите и помощта му, без да се осмелява да попита каква цена ще трябва да плати за покровителството на руснака.
Преди три месеца Кериков най-после разкри условието, което бе споменал, когато дойде в офиса на ПАПС. Верховен беше заинтригуван от предложението и с изумление научи колко е напреднал планът без негово знание. Руснакът предоставяше на ПАПС върховната проява на протест, възможност да предотвратят неизбежна екологична катастрофа и да спасят цялата екосистема. Планът му гарантираше никога повече да няма разливи като от „Ексон Валдиз“, а Полярният природен резерват да бъде недостижим за сондиране на петрол.
„Зодиак“ се плъзна към стръмната стълба за борда на „Надежда“. Кериков се качи на кораба, движейки се с лекота, неприсъща за човек на петдесет и пет години.
Верховен застана на площадката, за да го посрещне. Руснакът не понечи да се ръкува с него и Ян стори всичко възможно да прикрие неудобството си. Срещата не беше уговорена предварително. Кериков се бе обадил неочаквано сутринта. Верховен знаеше, че руснакът не прави нищо, без да има причина, но нямаше представа каква е целта на посещението.
— Да отидем в твоята каюта. — Кериков добре познаваше кораба и тръгна към просторното помещение, което някога беше офицерска каюткомпания.
Верховен се бе настанил в най-голямата каюта на борда на „Надежда“, когато се качи на кораба в Аляска. Стоманените прегради бяха облицовани с ламперия и боядисани, а килимът беше с двойна подплата за по-добра изолация на пода. Двата малки кръгли илюминатора бяха единственият знак, че помещението е корабна каюта. Апартаментът се състоеше от напълно обзаведена баня, спалня и кабинет с дъбово бюро и дълга заседателна маса с места за десет души.