— Не. Температурата в машинното отделение е нормална и противопожарните системи не са се задействали.
Ригс погледна през прозореца и с облекчение видя, че хоризонтът е чист. Дори да не успееха веднага да включат двигателя, нямаше причина за безпокойство. В района нямаше друг плавателен съд и разполагаха с огромно пространство, преди танкерът да се приближи до брега. Поради набраната инерция, дължаща се на двестата хиляди тона петрол в резервоарите, танкерът щеше да спре след двайсет и пет километра, около шест часа, и след това щяха да бъдат на произвола на Северния ледовит океан.
— Мостикът, тук е машинното отделение — обади се главният инженер Джордж Патрони. — Няма авария. Мога да включа мотора до час, но имаме друг проблем.
— Какъв? — попита Джоана, а сетне бързо се поправи: — Остави. Слизам долу.
Машинното отделение на „Южен кръст“ представляваше сводеста пещера от стомана, алуминий и мед. Таванът се извисяваше на четири нива над долната палуба и не се виждаше от плетеницата тръби, проводи и електрически кабели, криволичещи из кораба. Макар и безупречно чисто, помещението беше напоено с тежката смрад на дизелово гориво и машинно масло. Миризмата бе полепнала по всичко и се просмукваше в дрехите на всеки, който влезеше там.
Главният двигател беше с размерите на два автобуса, паркирани един зад друг, и още два върху тях. Огромният дизелов мотор не работеше, но от него се излъчваше осезаемо усещане за мощ, и напълно подхождаше на размерите на супертанкера. Когато работеше, никой не можеше да издържи на оглушителния шум на деветцилиндровия двигател, но дори сега звукът на спомагателните генератори и кормилните механизми беше на прага на поносимостта.
Джоана Ригс слезе от безшумния асансьор и отстъпи назад, сякаш блъсната от физически удар. Патрони стоеше на тясната стълбичка над главния мотор и говореше с помощниците си. Телосложението му наподобяваше пожарен кран. Волф бе успял да изпревари Ригс и наблюдаваше инженерите от няколко крачки разстояние. До него стоеше един от хората му. Поради шума никой не забеляза присъствието й. Тя потупа Патрони по рамото.
— Е? — изкрещя Джоана в ухото му.
Инженерът вдигна изцапания си пръст и и направи знак да го последва.
Въздухът беше горещ, а миризмата непоносима — догади и се. Патрони отвори вратата на командната зала, изчака Ригс да влезе и после отново я затвори. Тя виждаше машинното отделение през дебелото стъкло, но звукоизолацията заглуши шума. Въздухът беше чист благодарение на климатичната инсталация.
— Е? — повтори Джоана.
Той се вторачи в многобройните контролни табла, заемащи трите стени на помещението. С всеки екран, който включваше, Патрони изсумтяваше все по-силно и едрото му лице се намръщваше все повече.
— Казах ти, че в машинното отделение трябва постоянно да има хора. Инцидентът е изцяло по твоя вина — обвини я той, без да обръща внимание на двата картечни пистолета, насочени към него.
— Кажи ми какво се е случило — ядосано заповяда Ригс.
— Филтърът за горивото на цилиндър номер пет е бил замърсен. Ако тук имаше човек, лесно щеше да превключи на резервния инжектор, да почисти филтъра и отново да включи двигателя, но аз и персоналът ми не бяхме тук. Филтърът се е запушил и горивната помпа на цилиндър номер пет е извън строя. Компютрите са засекли наличието на толкова много метал, стържещ в механизма, че са задействали аварийно изключване.
— Каза, че можеш отново да го пуснеш.
— Да. Ще намаля компресията на цилиндър номер пет и ще го оставя да работи на празни обороти, но в момента в металната обшивка на коляновия вал има стотина килограма метални отпадъци, които ще разкъсат двигателя, ако отново го включа.
— Източи моторното масло и го напълни с грес от запасите на кораба.
— Това ще изкара по-голямата част от замърсяванията, но не и всичко. Отново ще се задръсти. С ниска скорост може да стигнем до Сиатъл, преди целият двигател да блокира.
— Не ме интересува какво ще правиш. Корабът трябва стигне до Сан Франциско или Господ да ми е на помощ, но ще гледаш как кастрирам всеки член на екипажа, преди да убия теб. Ясно ли е? — Тя се обърна към Волф, в чиито очи блесна уважение към начина, по който Ригс се справяше с положението. — Има ли вероятност това да е резултат от саботаж?
— Никой не е идвал тук, откакто превзехме танкера, освен по време на проверката, но моите хора наблюдаваха. Инцидентът е случаен.
— Няма случайни инциденти — сряза го Ригс, излезе от командната зала и тръгна към мостика.
— Добре, момчета. — Патрони се обърна към тримата си помощници. — Кен и Пол, искам да отидете в склада и да вземете три варела с петрол. Сложете филтри под дренажните тръби, за да добия представа колко мръсотия има в обшивката на коляновия вал. Ще промия цялата система веднъж, ще я завъртя няколко пъти с главния стартер и после отново ще я промия. Проверете и нагревателя за горивото и се погрижете да е в изправност. Горивото ще се охлади, докато се приготвим за включването на двигателя. Трябва да отида да облека работни дрехи. — Помощниците бяха в работни комбинезони, но Патрони все още носеше в официалната си униформа и трябваше да се преоблече, преди да се залови да сменя осемдесетте галона моторно масло. Той погледна Волф и иронично попита: — Имаш ли нещо против?