— Разбирам — отговори Патрони. — Мога да предизвикам късо съединение в главното контролно табло. Лампите на индикаторите ще угаснат, когато кранът повдигне лодката. Не забравяй, че лодката на кърмата се спуска сама, но моментът трябва да е идеално подбран.
— Ще го направим след известно време — каза Хаузър, подготвяйки се отново да се повдигне на покрива на кабинката. — Но бъди готов. Ще се свържа с теб веднага щом мога.
След като се качи горе, той се обърна и погледна през отворения люк.
— Грижи се за екипажа, Джордж. Каквото и да се случи, те са на първо място.
— Добре, можеш да разчиташ на това. — След миг Патрони освободи бутона „Стоп“ и асансьорът потегли нагоре.
Град Абу Даби, Обединени Арабски Емирства
Халид Ал-Худари нямаше намерение да затръшва вратата на чакалнята на кабинета си, когато влезе, но насъбралото се чувство на безсилие надделя и вратата се трясна в касата с оглушителния звук на изстрел от пушка. Личната му помощничка Сири Патал го погледна стреснато. Изящните и черти изразяваха загриженост и безпокойство. Халид застана до вратата, за да се успокои.
— Съжалявам — виновно се усмихна той. — Денят ми е скапан, а още няма обяд.
Сири го погледна със зле прикрито обожание. Откакто бе започнала да работи за Худари, тя не мислеше почти за нищо друго, освен да бъде с него, но обстоятелствата и традициите гарантираха, че това никога няма да стане. Сири беше индийка, втората дъщеря на богат търговец, който през шейсетте години на XX век се бе преместил заедно със семейството си в Персийския залив, а Худари беше арабин. Той беше мюсюлманин, а тя — последовател на индуизма. Бариерите бяха непреодолими.
Сири потисна обърканите си чувства и се усмихна ведро.
— Толкова ли е лошо положението?
— Да. — Разочарованието бе изписано на красивото му лице.
Халид се бе върнал от разговор с престолонаследника.
Първоначално срещата бе насрочена за предишния ден, но владетелят на ОАЕ я бе отложил в последната минута. Двамата се бяха видели на късна закуска, а това не беше добър знак. Принцът наближаваше осемдесетте и повечето му важни срещи се провеждаха следобед, след като си починеше. Възрастта не влияеше на способностите му да управлява, но тъй като годините минаваха, беше принуден да прави отстъпки пред организма си. Халид бе пристигнал в десет и бе докладвал за разкритията си на управника, безпристрастно излагайки подозренията си към Хасан бен Руфти. Той разказа на престолонаследника и за разходката си през границата заедно с Бигълоу.
Принцът го изслуша мълчаливо. Изражението му остана скрито под рехавата прошарена брада, толкова рядка, че приличаше на проскубаната перушина на стара кокошка. Черните му очи, все още проницателни и бързоподвижни, не издадоха нищо, докато Халид говореше. Беше невъзможно да се каже дали е заинтригуван или отегчен.
Худари приключи с разказа си и се облегна назад на стола, като отпусна едната си ръка на облегалката от орехово дърво, надявайки се да прикрие безпокойството си. Принцът отново напълни чашите им с турско кафе. Ръцете му леко трепереха. Гласът му беше немощен като тялото, но не намали силата на думите му.
— Всеки световен лидер след Мохамед, пророка на Аллах, е бил изправян пред пряка конфронтация с властта си. Може да се каже, че това са рисковете на професията. — Той говореше в стил, повече подхождащ за началото на XX век, правилно и официално. — Дошъл си при мен с любовта на син в сърцето си и моите интереси в съзнанието си и ми разказваш за поредния опит да ми отнемат властта. Но си превишил правата си. Ти не си полицай, а министър на петрола, отговарящ за безопасността на нашия най-ценен природен ресурс. Не трябваше да го правиш. Навлизането във въздушното пространство на Ажман без разрешение е много сериозно провинение. Мисля, че не съзнаваш в какво положение би ме поставил, ако те бяха заловили. Знаеш, че влиянието ми върху Върховния федерален съвет е изключително слабо. Нахлуването ти можеше да ми нанесе силен удар.
Халид се опита да го прекъсне, но принцът вдигна предупредително кокалестата си ръка.
— Да, мислиш, че имаш основания. Доказателствата, които си събрал срещу Руфти, свидетелстват за покушение върху живота ми. Но ние не можем да се принизим до неговото ниво и да нарушаваме законите на нашите суверенни съседи. По-късно ще се занимая със съучастието на полковник Бигълоу. Той е достатъчно възрастен и умен, за да знае, че не трябва да придружава някой по-млад човек на подобна мисия.