— Жалко. Детективите имат аксиома, която смятам за интересна. Когато не знаеш какъв е мотивът, търси парите.
— Не разбирам.
— Казах ти да забравиш за Руфти, но не очаквам да ми се подчиниш. Спомни си тези думи, когато продължиш с разследването си. — Очите на възрастния мъж блестяха от обич.
Халид съблече сакото си. Повечето бизнесмени в арабския свят носеха традиционните широки одежди от бял памук, но той предпочиташе костюмите в западен стил. Не харесваше скъпите италиански костюми, любими на саудитите и кувейтците, а консервативните английски кройки от превъзходен плат. Сири стана и окачи сакото му на богато украсената закачалка. Халид влезе в кабинета си и затвори вратата, сякаш това елементарно действие щеше да го изолира от проблемите, пред които беше изправен.
Сири влезе минута по-късно, ритмично движейки тяло, и седна пред бюрото му. Худари не и обърна внимание.
Кабинетът беше прекалено голям за аскетичния му вкус. Стените бяха облицовани с ламперия от черешово дърво, която мажеха всеки ден, за да блести, когато светлината влиза през високите прозорци. Подът също беше от дърво и застлан с афганистански и узбекски килими със сложни шарки. Картините бяха малко. Едната беше репродукция на официален портрет на принца, а другите — оригинали, изобразяващи местни пейзажи. Художниците бяха уловили същината на пустинята, дебнеща извън градските сгради от стъкло и стомана.
— Обади ли се Тревър Джеймс-Прайс? — попита Халид, разсеяно прелиствайки документите, които Сири бе оставила на бюрото му.
— Не, никой не е звънял тази сутрин. — Странно беше телефонът да мълчи дори пет секунди, още повече цяла сутрин, но вероятно повечето хора мислеха, че Худари вече е в Лондон. — Ще ходиш ли на срещата на страните от ОПЕК?
Халид я погледна уморено.
— Нямам избор. Запази ми място за първия възможен полет. И не казвай на никого. Никакво официално посрещане на летището, никакви телохранители.
— Можеш да използваш някой от служебните самолети. Като министър на петрола на Худари се полагаше място в управителния съвет на Националната петролна компания на Абу Даби и много от привилегиите, съпътстващи поста. Но поради някаква причина, която Сири не можеше да проумее, но го правеше още по-мил в очите й, Халид отказваше много облаги и предпочиташе обикновените пътнически полети, като отпращаше обичайната свита от придружители.
Сири се върна в кабинета си, за да му уреди билет, оставяйки го насаме с мислите, които го измъчваха и разсейваха. Вместо да прегледа докладите и да се подготви за срещата на страните от ОПЕК, той завъртя стола си и се вторачи в Персийския залив. Мигновено забеляза танкера, който бе видял, когато се връщаше заедно с Бигълоу от разузнавателната мисия. Плавателният съд все още беше там, макар че около него нямаше движение. Танкерът приличаше на призрачен кораб.
Худари отново се обърна към бюрото си и прогони от съзнанието си мисълта за танкера. Прекара няколко минути, преглеждайки документите, но после любопитството надделя. Джим Гибсън, геолог и консултант по въпросите на петрола, имаше офис два етажа под него. Американецът се бе сдобил с хубав месингов телескоп, за да оглежда момичетата, които се печаха на слънце на терасата на хотел „Шератън“. Халид взе телефонната слушалка и набра номера му. Гибсън отговори на първото позвъняване.
— Джим, обажда се Халид Худари. Има ли на плажа нещо, което заслужава да се види?
— Не. Последния път, когато погледнах, имаше две мършави мадами и някаква жена, която сигурно тежеше двеста килограма — отекна по телефонната линия севернотексаският му акцент.
Халид се засмя на сластолюбивия американец.
— В такъв случай би ли ми направил една услуга. Кажи ми името на танкера, който стои в залива.
— Разбира се. Една секунда. — Гибсън остави телефона и след минута отново се обади. — Ъгълът е малък, но мисля, че е „Южна Арабия“.
— Благодаря, Джим. Забелязах го вчера и се запитах какъв е.
— Вчера ли? Онова корито е тук от две седмици.
— Знаеш ли нещо за него? — Интересът на Халид се изостри.
— Съжалявам. Аз само откривам петрола. Не го транспортирам.
— Е, благодаря. Хайде да се видим, след като се върна от Лондон.
— Изненадан съм, че все още не си там.
— Работата на бюрократа не свършва, колкото и да е високопоставен. — Халид затвори, преди Гибсън да го попита защо се бави за първата си среща на страните от ОПЕК като официален представител на ОАЕ.
Компютърът му беше включен и Худари прегледа многобройните менюта, за да намери информацията, която търсеше — азбучния списък на танкерите, плаващи редовно във водите на Персийския залив. Прочете го, но не видя „Южна Арабия“. Тъкмо се приготви да се обади на пристанищните власти, когато по интеркома прозвуча мелодичният глас на Сири.