Лин знаеше, че деветдесет процента от студентите и не се интересуват от геологията. Записваха се да я изучават само за да изпълнят изискването на университета за два семестъра естествени науки. Но въпреки това тя се надяваше, че някой от тях ще хареса предмета.
Такива студенти обаче бяха малцина, затова на професор Снайдър и хрумна идеята да представи практическите приложения на геологията с помощта на Филип Мърсър. Той упражняваше тази професия и бе доказал, че изучаването на инклузии и антиклинали3 може да означава милиони долари в злато, петрол или други ценни минерали за минно-геоложките корпорации и значителни хонорари за откривателя. Макар че не учеше на нещо особено важно, лекциите му обикновено бяха забавни, а посещението винаги масово.
Лин представи Мърсър, който отиде при нея на катедрата и се усмихна.
— Отново на топа на устата.
— Разбий ги. — Тя закачливо го потупа по рамото.
Мърсър нагласи микрофона и подреди купчината записки, които нямаше намерение да използва. Протакането беше ораторски номер да успокои публиката и да привлече вниманието й. Стотината студенти бяха разпръснати из лекционната зала на Фънгър Хол, една от множеството учебни сгради на територията на университета „Джордж Вашингтон“. Мърсър пъхна ръка в джоба на панталона на светлосивия си костюм. Сакото му бе преметнато на стола зад катедрата. Температурата в помещението беше най-малко трийсет градуса, въпреки климатичната инсталация. Той с копнеж си спомни за хладния въздух в Аляска, който бе дишал само допреди няколко дни.
— Знам какво си мислите „Страхотно, гост лектор, още по-скучен от професор Снайдър.“
— Аз не мисля така, хубавецо — чу се съблазнителен женски глас, незабавно последван от одобрителни възгласи и викове.
Мърсър се усмихна глуповато и си оправи вратовръзката, за да прикрие смущението си. Докато смехът утихваше, той се наведе към микрофона и погледна към мястото, откъдето се бе чул гласът.
— Карате ме да съжалявам, че вече е забранено да се пляскат непослушните студентки.
Веселите викове и смехът забавиха с още няколко минути лекцията му.
— Колко от вас са тук, защото университетът изисква една година изучаване на естествени науки, за да ви даде научна степен? И бъдете откровени. — В залата се надигна море от ръце. — И колко от вас наистина се интересуват от изучаването на геология? — Неколцина студенти стеснително вдигнаха ръце, но сетне побързаха да ги свалят. — Извинявам се на онези, които смятаха да научат нещо днес. Не съм преподавател. Всъщност не разбирам половината неща, на които тази година ще ви научи професор Снайдър. Както тя спомена в представянето си, двамата едновременно защитихме докторските си тези, но аз вече бях завършил Минно-геоложкия институт в Колорадо. Нейната цел беше да преподава геология, а моята — да я прилагам.
Мърсър говореше спокойно, без предварителна подготовка и привлече интереса на публиката, докато разказваше за произшествия в мини и за приказни съкровища, изкопани от земята. Това не бяха суховати научни обяснения, а истории за приключения, разказани с вроден усет към по-зрелищните елементи. Говореше за легендарното начало на треската за диаманти в Кимбърли, Южна Африка, където отчаяни бедняци бяха станали милионери за един ден, и за стачката на Моли Магуайър във въглищните мини в Пенсилвания, довела до въвеждането на четирийсет и осем часова работна седмица. Мърсър описа работата на няколко километра под земята в прашни шахти и тъмни тунели, където постоянното напрежение от мисълта, че гравитацията притиска милиарди тонове скали около теб, е подлудило много хора. Разказа историята на минното дело и кариерите от древни времена, когато кремък е бил употребяван за направата на остриета за копия, до първите разработени мини, където накиснати във вода дървени клинове са били използвани за издялването на каменните плочи, с които са построени храмовете и паметниците по река Нил. Спря се и на древните мини, където деца са били принуждавани да копаят руда, и животът им е продължавал най-много месец, но по-често само няколко дни след влизането им в шахтите. Разказа за развитието на технологиите, за гигантските земекопни машини с тегло двайсет хиляди тона и за експлозивите — как двеста килограма динамит регистрират земетресение от седма степен по скалата на Рихтер, когато се взривят на повърхността на земята, и за детонаторните шнурове „Примакорд“, които горят със скорост шест хиляди метра в секунда. Мърсър поддържаше интереса на студентите в продължение на час с разкази и анекдоти за свят, какъвто малцина от тях подозираха, че съществува.
3
Инклузии — включения, антиклинали — гънки на земната кора с изпъкналата си част нагоре. — Б.пр.