Описана с думи, системата изглеждаше много по-проста, отколкото беше в действителност. Федър често изпадаше в положение, когато новите листчета от категориите ТРУДНИ и БОКЛУК подсказваха, че цялата система за тематична организация е погрешна. Някои листчета се отнасяха едновременно до две или три категории, други не попадаха в нито една. Тогава започваше да му се струва, че се налага да разбие цялата система и да я организира по друг начин, защото в противен случай купчините БОКЛУК, ТРУДНИ и КРИТИКА ще завият все по-силно, докато не го принудят да ги послуша.
Такива дни бяха лоши, но понякога новата система натрупваше още по-големи купчини БОКЛУК и ТРУДНИ. За листчета, които съответствуваха на старата система, сега вече нямаше място и ставаше ясно, че се налага Федър да почне отначало и да ги подреди по стария начин. Това бяха най-лошите дни.
Понякога се заемаше с разработката на методика въз основа на категорията ПРОГРАМА, за да може да се връща там, откъдето е тръгнал, ала в хода на работата се оказваше, че е необходимо изменение, и Федър се залавяше с него, после в хода на изменението се налагаше ново изменение, той почваше да изменя и него, но дори и то не струваше, сетне все се намираше някой, който да позвъни по телефона, за да му Продаде нещо, да го поздрави за предишната му книга, да го покани на конференция или да му предложи да изнесе лекции. Обикновено му се обаждаха с добри намерения, след края на разговора обаче той седеше като препариран и не можеше да се съсредоточи.
Хрумна му, че ще има предостатъчно време, ако просто се махне от хората и се усамоти на яхтата, но не се получи така, както се надяваше. Единствено прекъсванията бяха други. Извиваше се буря и той трябваше да се погрижи за котвата. Или приближаваше друга яхта, хората идваха и искаха да побъбрят. Или някъде по кея се организираше веселба с много пиене… и така до безкрай…
Федър се изправи, отиде в кабината за управление, донесе още брикети и ги сложи в печката. Вече се затопляше и ставаше приятно.
Вдигна една от кутиите и я погледна. През боята отпред бе избила ръжда. На яхтата нищо не можеше да се опази от ръждата, дори неръждаемите предмети, а кутиите бяха направени от обикновена ламарина. Федър трябваше да измайстори нови, от шперплат и лепило, когато му останеше време. Може би щом стигнеше на юг.
Тази кутия беше най-старата. Повече от година не беше поглеждал листчетата в нея.
Донесе я на масата.
Първата тема, най-отпред, беше ДЮЗЪНБЪРИ. Погледна я натъжен. Някога бе смятал, че ДЮЗЪНБЪРИ ще бъде в центъра на цялата книга.
След малко извади от задната част на кутията празен бележник, написа на първия лист ПРОГРАМА и отдолу: „Да зарежа всичко, докато не си иде Лайла.“ После откъсна листчето, сложи го върху купчината ПРОГРАМА и прибра обратно бележника. Беше разбрал, че е важно за текущите си занимания да пише листчета със заглавие ПРОГРАМА. В момента писането им изглежда излишно, но по-късно, когато прекъсванията прекъсват прекъсвания, прекъснали други прекъсвания, човек само се радва, че ги има.
Вече месеци наред листчетата КРИТИКА настояваха, че ДЮЗЪНБЪРИ трябва да се махне, но Федър все не събираше сили да се отърве от темата. Тя просто си стоеше, видимо поради сантиментални причини. Значението й все повече намаляваше от затрупалите я нови листчета, тя едва се държеше, олюляваше се на ръба на купчината БОКЛУК.
Федър извади цялата тематична група ДЮЗЪНБЪРИ. Листчетата бяха пожълтели по краищата, мастилото на най-горното също бе почнало да избледнява.
На него пишеше: „Върн Дюзънбъри, доцент, катедра по англ. филология, щатски колеж, Монтана. Починал, мозъчен тумор, 1966, Калгари, Албърта.“
Беше написал листчето вероятно за да запомни годината.
3.
Хиляда деветстотин шейсет и шеста. Господи, как летеше времето.
Замисли се как ли би изглеждал Дюзънбъри сега, ако беше жив. Сигурно нямаше да е нищо особено. Още преди да умре, се появиха признаци, че сдава багажа, че е бил в разцвета на силите си, когато Федър се запозна с него в Боузман, щата Монтана — бяха колеги в катедрата по английска филология.