— Да.
— Исках само да се уверя. Винаги съм на тръни, когато е замесена тя. Каза ли ти, че ме преследва навсякъде чак до Ню Йорк, откакто напуснах Рочестър?
— Не, не ми е казвала.
— Във всяка проклета кръчма. Във всеки проклет ресторант, където и да отидех, там се появяваше и Лайла. Казах й, че не желая да имам нищо общо с нея. Историята с Джим беше приключила, аз също бях приключил, но сигурно вече си наясно колко слуша.
Федър кимна мълчаливо.
— Лайла дойде в бара в Кингстън, защото знаеше, че съм там. Разбираш ли, не беше случайно, че се завъртя около теб онази вечер. Видя, че си ми приятел. Помъчих се да те предупредя, но ти не слушаше.
Федър си спомни, че в кръчмата Лайла наистина зададе много въпроси за Райгъл. Така си беше.
После се сети за още нещо.
— Бях толкова пиян, че почти не помня какво се случи. Едно нещо обаче ми се върти в паметта. Точно когато пресичахме палубата на твоята яхта, за да стигнем на нашата, аз й казах да пази тишина, да не вдига шум, защото сигурно спиш точно отдолу. Лайла попита: „Къде?“, посочих й мястото, тя грабна куфара, вдигна го над главата си и го тръсна с всички сили на палубата.
— Спомням си! — извика Райгъл. — Беше като взрив!
— Защо го направи?
— Защото вече не исках да имам нищо общо с нея.
— Защо те преследваше?
— О, така е, откакто се помня.
— От втори клас според нея.
Райгъл изведнъж го изгледа почти уплашено. Беше нервен явно покрай нещо, свързано с това.
— Каза, че само тя се е държала добре с теб — продължи Федър.
— Не е вярно — възрази Райгъл.
Стигнаха безформена бетонна купчина, обрасла с храсталаци, приличаше на модернистична скулптура в плевелите. Сред пукнатините в бетонните плочи растеше златник и стърчаха ръждясали болтове. Приличаше на платформа за кранове.
— Преди не беше такава — каза Райгъл. — Просто не е за вярване, но в училище Лайла Блуит беше най-спокойното, най-добродушно дете, което можеш да си представиш. Затова бях толкова поразен, когато ти каза, че притежавала „качество“. Замислих се дали си доловил нещо.
— Какво я промени?
— Не зная. Вероятно това, което се случва на всички. Пораснала е и е открила, че светът е различен от детските ни представи.
— Имал ли си интимни връзки с нея? — попита Федър напосоки.
Райгъл го изгледа изненадано. После се изсмя с неприязън.
— Та кой не е имал? Ти не си никакво изключение!
— Забременя ли?
Райгъл поклати глава, сякаш искаше да отпъди мисълта.
— Не, не избързвай с такива заключения. Можеше да е от всеки.
Продължаваха да се разхождат и Федър се почувствува потиснат. Пътеката сякаш нямаше край, но не водеше наникъде.
— Хайде да завием — предложи той.
Чувствуваше се като детектив в края на разплитането на едно убийство, но детективът изпитва удовлетворение от решената загадка, а Федър не изпитваше нищо подобно.
Не желаеше да има повече нищо общо с този човек.
Завиха и тръгнаха обратно. Райгъл каза:
— Има още един въпрос.
— Какво?
— Лайла иска да се върне с мен.
— Сега?
— Да.
— Къде?
— В Рочестър. Познавам семейството и приятелите й, има кой да се погрижи за нея.
— Да се погрижи ли?
— Да я освидетелствува.
„О, Боже!“ — помисли Федър. Да я прибере в психиатрия.
Обзе го още по-угнетяващо чувство.
Мълчаливо продължи по пътеката. Мълчеше, не искаше да изтърси нещо неуместно. Най-накрая проговори:
— Това никак не ми допада. Лайла се чувствува добре на моята яхта.
— Но тя иска да се върне.
— Защото си я убедил.
— Нищо подобно!
— Когато говорихме последния път, тя каза, че иска да иде на юг, поели сме натам.
— Не иска това — възрази Райгъл.
— Знам какво иска — не отстъпи Федър.
Райгъл замълча.
Повървяха още малко и пред очите им пак се появиха яхтите.
— Не зная как точно да ти съобщя нещо. Но по-добре да го чуеш.
— Какво?
— Лайла каза да я отведа в Рочестър… — Райгъл направи пауза, преди да продължи, — защото си искал да я убиеш.
Федър го изгледа. Този път Райгъл го погледна открито, изнервеността беше изчезнала.
— Разбираш ли какъв е проблемът? — попита той. — Затова настоях да се поразходим. Когато дойдох, не очаквах да чуя подобно нещо. Исках само да се уверя, че всичко е наред. Но при тези обстоятелства… доста те забърках… въпреки че се помъчих да те спра…
— Ще говоря с нея — отсече Федър.
— Тя вече прехвърли куфара и другите си вещи на моята яхта — каза Райгъл.
— Тогава ще поговоря с нея там!
Бе надвиснала голяма беда. Но ако Федър избухнеше, само щеше да усложни нещата. Качи се в лодката си и Райгъл го пусна да гребе отпред. Отвърза яхтата, качи се на палубата и пръв прекрачи спасителните въжета на яхтата на Райгъл.