Погледна надолу и видя нещастното подпухнало лице на Лайла. Тя се обърна към него усмихната. После усмивката й изчезна. Сигурно беше помислила, че се връща Райгъл.
Федър слезе долу и седна срещу нея. Стори му се не по-малко изнервена от Райгъл.
— Здравей — каза Федър.
— Здрасти — отвърна тя на поздрава.
— Чух, че си искала да се върнеш.
Лайла сведе поглед. Беше гузна. За пръв път изглеждаше гузна.
— Струва ми се, че правиш голяма грешка — каза той.
Лайла не вдигна очи.
— Защо се връщаш?
Лайла го погледна и проговори:
— Исках да дойда с теб. Не можеш да си представиш колко ми се искаше. Но сега промених решението си. Искам преди това да свърша много други неща.
— Там те чакат само неприятности — предупреди я Федър.
— Зная, но те имат нужда от мене.
— Кои?
— Майка ми и останалите.
Федър я изгледа. Идеше му да я попита: „Добре, ако толкова се нуждаят от тебе, защо, по дяволите, се беше запътила на юг?“, но си замълча. „Какво се е променило? — беше му на устата да изкрещи. — Райгъл ли те накара? Кой те накара? Знаеш ли какво ще ти се случи там? Да не искаш да се самоубиеш? Господи, Лайла, откакто те видях за пръв път, не си направила поне едно умно нещо, ясно ли ти е? Кога ще поумнееш?“
Но не каза нищо. Само седеше като дете на погребение и я гледаше.
Всъщност нямаше какво повече да каже. Тя искаше да се върне, нищо не можеше да се направи.
— Съвсем сигурна ли си? — попита Федър.
Лайла се втренчи в него. Той изчака да види поне сянка от съмнение, но тя мълчеше, гледаше го и накрая прошепна едва чуто:
— Добре съм…
Федър се замисли дали може да добави нещо, защото разбираше, че това е последната възможност.
Не се сети за нищо.
Накрая се изправи и каза:
— Добре.
Качи се на палубата, където стоеше Райгъл.
— Тя иска да тръгне… Кога отплавате? — каза Федър.
— Веднага. Иска да тръгнем още сега и при тези обстоятелства това ми се струва най-доброто решение.
Федър загледа как Райгъл пуска двигателя на яхтата. Чувствуваше се замаян. Прескочи на своята яхта, помогна на Райгъл да освободи въжетата и някак неестествено скован, изпрати с поглед яхтата на Райгъл, която зави и се насочи на север през залива.
32.
Трябваше му известно време да осмисли нещата.
Само преди час възнамеряваше да прекара остатъка от живота си в грижи за Лайла. Но от този миг нататък никога повече нямаше да я види. Прас-прас. И всичко отива по дяволите.
Усещаше мисълта си опустошена точно както плажа, осеян след урагана със стари гуми, захвърлени железа и шишета от белина.
Вероятно му трябваха малко време и тишина, за да се върне в първоначалното си състояние.
Последните събития сякаш го бяха отрязали от миналото му. Всичко бе изчезнало. Беше зад гърба му. Пред него се простираше океанът, делеше ги само пясъчната дига. Ето оттук започваше един съвършено нов живот. Скоро нямаше да има и следа, че Федър е бил тук.
От бриза яхтата леко се полюшваше. Сега изглеждаше празна. Тиха. Федър пак бе останал съвсем сам. Сякаш Лайла никога не беше стъпвала тук…
Сигурно трябваше да прелива от радост. Не знаеше защо се чувствува толкова потиснат. Нали точно това искаше? Би трябвало да празнува…
Но наистина беше тъжно, че краят й ще е такъв. Защо бе казала на Райгъл, че Федър иска да я убие? Ама че работа! Лайла знаеше, че той няма никакво намерение да го стори. Пък и докато разговаряха, тя не се държеше като човек, който мисли така.
… Разбира се, не беше чувал от нейната уста обвинението, че иска да я убие. Само Райгъл каза, че тя го е изрекла.
… Но за какво му е на Райгъл да го лъже! Сигурно го е казала.
… Най-тъжното беше, че откакто бяха заедно с Лайла, това беше първата й наистина безнравствена постъпка спрямо него. Е, да, обиждаше го и говореше грубо. Но думите й бяха по-скоро самозащита, отколкото открита злост. Опитваше се да му каже истината. А сега бе излъгала. Ето защо искаше толкова бързо да се махне от него.
За пръв път я виждаше да свежда поглед. Това беше най-тъжното. Най-привлекателното у нея беше откритият й поглед на човек, който е чист пред съвестта си и не се интересува от мнението на другите. Сега той беше изчезнал. Това беше знак, че Лайла се връща към статичните модели, от които бе тръгнала. Беше се продала. Системата я бе победила. Най-накрая бе успяла да я направи лъжкиня.
Трябваше да направи сякаш още само една крачка и щеше се измъкне завинаги от този ад, но вместо това Лайла се върна назад. Всичко бе свършило. Онова копеле щеше да я затвори до края на живота й.