Нормално е да вземеш кармичните отпадъци и да се почувствуваш по-добре, когато ги предадеш другиму. Така е устроен светът. Но няма по-нравствено поведение от това да успееш да ги поемеш и да не ги предадеш по-нататък. Тогава има напредък не само за отделния човек, а за всички. За целия свят. Ако разгледаме живота на някои от великите нравствени личности в историята — Христос, Линкълн, Ганди и други, — ще видим, че те всъщност са се посветили на това да очистят света, като поемат кармичните отпадъци. Не са ги прехвърляли другиму. Понякога са го правели техните последователи, но никога те самите.
От друга страна, Федър смяташе, че ако приемаш кармични отпадъци, ти се освобождаваш. Ако беше изхвърлил Лайла с нейната лудост, после щеше да изпитва угризения. Но сега Лайла и Райгъл го бяха отхвърлили и той нямаше да се чувствува виновен, че са заминали. Бяха разрушили чувството за дълг. Ако Лайла изпитваше към него благодарност и привързаност, Федър нямаше да може да се освободи. Но сега Райгъл имаше тази чест.
… Забеляза, че куфарът й е изчезнал от масата в кабината за управление. Сега там имаше хубаво празно място. Чудесно! Значи можеше пак да извади кутиите с листчетата и да разчисти място за работа. И това беше чудесно. Спомни си, на листчето ПРОГРАМА е написал, че трябва да изчака Лайла да слезе от яхтата. Вече можеше да го задраска.
Не беше сигурен дали наистина иска да се върне към листчетата. Те по своему също бяха кармични отпадъци. Строго погледнато, да създаваш каквато и да е метафизика е безнравствено, защото чрез нея низшата еволюционна форма, интелектът, се стреми да погълне висшата, мистичната. Както философознанието неправилно се стреми да управлява и да погълне философията, така и метафизиката неправилно се мъчи да погълне света интелектуално. Тя се опитва да обхване Динамичното в статичен модел. Но никога не успява. Никога не се получава. Тогава какъв е смисълът да се опитваш?
Все едно да се мъчиш да измислиш съвършена, непобедима стратегия в шаха. Колкото и да си умен, не можеш да изиграеш партия, която да е „правилна“ за всички хора, за всички времена, навсякъде. Отговорите на десет въпроса водят до стотици нови въпроси, а техните отговори пораждат хиляди други въпроси. Не само че нямаше да стигне до правилното — напротив, колкото повече се задълбочаваше, толкова по-голяма беше вероятността да сгреши.
… Потънал в мрачните си мисли, Федър забеляза още нещо в полумрака отзад.
Куклата.
Беше я оставила.
Това също беше тъжно. След всички грижи просто я беше захвърлила. Създаваше се впечатлението за безнравственост. Какво ще кажете за момиченце, което тръгва и изоставя куклата си? Каква ще стане, когато порасне?
Федър се изправи и погледна куклата.
Най-обикновена гумена кукла серийно производство. Не беше от скъпите — от спящите. Кестенявата коса беше нарисувана. На едно място главата беше протъркана очевидно от дългото стоене във водата. Но можеше там да е била залепена коса, която отдавна е паднала.
В куклата — гола и безполова, имаше нещо много тъжно. Нещо невинно. Нещо сбъркано. На Федър не му беше приятно да я гледа. Не искаше да се чувствува обвързан.
… Какво, по дяволите, да прави с нея?
… Не искаше да я остави при себе си.
Можеше просто да я изхвърли зад борда. Нямаше да се различава от останалия боклук по плажа. Никой нямаше да я забележи. И бездруго куклата се беше запътила натам, преди Лайла да я измъкне от водата.
До нея имаше риза, която не приличаше на неговите. Изглеждаше нова и чиста. Федър я взе. На нея беше забодена карфица, той я извади и я остави на масата. „Сигурно е нова — помисли Федър, — още е с карфиците.“
Премери я, но не можа да я закопчае, без да поеме дълбоко въздух. Беше му малка. Не беше негова. Най-вероятно я беше оставила Лайла. За какво пък й е била нова мъжка риза? Сети се, че куклата беше увита в нещо подобно. Ето обяснението. Но защо ще купува риза за куклата? Наистина Лайла живееше в някакъв измислен свят.
Е, ако я беше купила, за да увие куклата, ризата можеше и сега да се използува за същата цел. Така Федър сигурно щеше по-лесно да преодолее впечатлението за извършена несправедливост, което куклата създаваше.
Пъхна главата й през яката. Ризата й стигна чак до краката като нощница. Така изглеждаше по-добре. Закопча яката около шията. Нещо в куклата излъчваше най-различни видове Качество, за каквито производителят не бе и помислял. Лайла беше оставила върху нея отпечатъка на множество ценностни модели и той още личеше. Куклата приличаше на религиозен идол.