Федър изчака Райгъл да продължи, но той не каза нищо повече.
От вратата лъхна студ и влезе голяма тълпа. Един от новодошлите махна на Райгъл. Той кимна в отговор.
— Познаваш ли го? — попита Федър.
— От Торонто е — каза Райгъл.
— Кой е?
— Състезавал съм се с него — отвърна Райгъл. — Канадци са. Винаги идват насам по това време на годината.
Единият от канадците беше облечен с червен пуловер, друг носеше килната назад синя флотска фуражка, трети имаше яркозелено сако. Движеха се в група, личеше, че се познават помежду си много добре, но мястото им е напълно непознато. Излъчваха някаква чужда приповдигнатост като гостуващ хокеен отбор.
Федър си спомни, че ги е срещал и преди, в Осуего, на голям кораб, наречен „Карма“, изглеждаха доста затворена за външни хора група.
— Държат се, като че не им допада кой знае колко тук — отбеляза Капела.
— Просто искат да се спуснат на юг — каза Райгъл.
— Все пак в тях има нещо особено — продължи Капела, — май не одобряват това, което виждат.
— Е, аз пък точно това одобрявам — обади се Райгъл.
— Какво искаш да кажеш? — учуди се Капела.
— Те са нравствени хора — обясни Райгъл. — На нас също няма да ни навреди, ако сме такива.
Един от канадците, който досега беше изучавал записите в мюзикбокса, натисна някакви копчета, блеснаха светлини и се завъртяха из помещението.
Силният звук ги сепна. Високоговорителят беше пуснат прекалено силно. Федър се помъчи да каже нещо на Капела. Капела сви дланта си на фуния пред ухото и се разсмя. Федър вдигна ръце, двамата се облегнаха назад и отпиха от бирите.
Бяха дошли още хора и кръчмата вече се изпълваше. Повечето клиенти май бяха местни хора, но съвсем свободно общуваха с моряците, сякаш бяха свикнали с тях. От бирата, шума и дружелюбното отношение между непознатите заведението се оживи. Федър отпи от чашата, заслуша се и се загледа в накъсаните светлини от някакъв прожектор за дискотеки, окачен на тавана над мюзикбокса.
Мисълта му се зарея. Замисли се над думите на Райгъл. Източните щати наистина бяха различни. Трудно беше да се определи разликата — по-скоро можеше да се усети, отколкото да се види.
Архитектурата от долината на Хъдзън излъчваше атмосферата на стила Къриър и Айвс от началото на миналия век, на мудния, благоприличен и подреден живот отпреди промишления преврат. В Минесота, където бе роден Федър, нямаше нищо такова. По онова време там е имало главно гори, индианци и дъсчени колиби.
Пътуваш ли през Америка по вода, все едно се връщаш назад във времето и виждаш какво е било в далечното минало. Федър следваше старите търговски пътища, използувани преди навлизането на железниците. Просто да се чуди човек — на места реката все още изглеждаше същата, както по картините от старата живописна школа на Хъдзън, с красиви гори и планини в далечината.
Колкото по на юг отиваше с яхтата, толкова повече усещаше социалното разслоение, особено при богаташките къщи, които ставаха все по-многобройни. Стилът им бавно, но сигурно губеше отпечатъка на преселническия дух. Сградите придобиваха все по-европейски вид.
Двама от канадците на бара — мъж и жена, се бяха притиснали така, че между тях и нож не можеше да се плъзне. Когато музиката спря, Федър ги посочи на Райгъл и Капела. Мъжът бе сложил ръка на бедрото на жената и пиеше питието си, сякаш не се случваше нищо особено.
Федър се обърна към Райгъл.
— Такива ли са нравствените ти канадци?
Капела се изсмя.
Райгъл им хвърли бърз поглед и намръщен, отмести очи.
— Има два вида — каза той. — Едните не одобряват Щатите заради цялата помия, която откриват тук, а другите обичат страната пак заради същата помия.
Кимна към двамата и тъкмо да каже нещо, когато музиката гръмна и светлините се завъртяха отново. Вдигна ръце, Капела се засмя и тримата се отпуснаха на столовете.
След малко се усети хлад. Вратата беше отворена. На прага стоеше жена и оглеждаше кръчмата, сякаш търсеше някого.
Някой извика:
— ЗАТВАРЯЙ ВРАТАТА!
Жената и Райгъл размениха дълги погледи. Тя като че търсеше точно него, но после отново се заоглежда.
— ЗАТВАРЯЙ ВРАТАТА! — извика и друг.
— На теб говорят, Лайла — обади се Райгъл.
Явно жената бе видяла онова, което търсеше, защото изведнъж по лицето й се изписа гняв. Тръшна вратата с все сила.
— Така СТАВА ли? — изкрещя тя.
Райгъл я погледна безизразно, после се обърна към масата.
Музиката спря. Федър му намигна.
— Тази да не е от ония, дето ни обичат?
— Не, дори не е канадка — отвърна Райгъл.
— Коя е? — полюбопитствува Федър.
Райгъл не отговори.
— Откъде е?
— Нямам нищо общо с нея — каза Райгъл.
Изведнъж музиката гръмна отново.
„ОТДЪХНИ!…“, зарева високоговорителят.
Цветните светлини пак озариха помещението.