— Коя е? — полюбопитствува Федър.
Райгъл не отговори.
— Откъде е?
— Нямам нищо общо с нея — каза Райгъл.
Изведнъж музиката гръмна отново.
„ОТДЪХНИ!…“, зарева високоговорителят.
Цветните светлини пак озариха помещението.
Капела въпросително вдигна и разклати празната кутия от бира, за да разбере иска ли някой още. Федър му кимна и Капела изчезна.
Райгъл каза нещо, но Федър не го чуваше. Високият канадец с напористата ръка и приятелката му бяха на дансинга. Той ги загледа — всъщност не бяха лоши.
Чувствено. Кратки поривисти звуци. Изповед на чернокож някъде от гетото.
Той наблюдаваше Лайла, която седеше сама на бара. В нея имаше нещо, което силно привличаше вниманието му. Сексуалното й излъчване, помисли Федър.
Лайла използуваше обичайната долнопробна козметика — изрусена коса, червен лак на ноктите, нищо оригинално, единствено това, че на нея стоеше като в забранен филм. Човек веднага, без никакви съмнения се досещаше за какво я бива най-много. И все пак в изражението й имаше нещо огнено.
Музиката спря, похотливият канадец и приятелката му напуснаха дансинга. Двамата забелязаха Лайла и почти спряха, после бавно се приближиха до бара. Федър видя, че тя им казва нещо и тримата до тях изведнъж се напрегнаха. Мъжът се извърна, изглеждаше наистина уплашен. Пусна приятелката си и се обърна към Лайла. Тя явно търсеше него. Мъжът й каза нещо, Лайла му отговори, после той кимна веднъж, втори път, а след това двамата с жената се погледнаха, обърнаха се към бара и повече не продумаха на Лайла. Другите около тях лека-полека се върнаха към разговорите си.
Бирата бе позамаяла Федър. Въпреки това мисълта му бе необикновено ясна.
Загледа се пак в Лайла. Беше кръстосала крака с пола над коленете. Широки бедра. Лъскава сатенена блуза с остро деколте и пристегната с колан. Човек трудно можеше да откъсне поглед от напиращия отдолу бюст. Предизвикателна вулгарност в стила на Мей Уест. Лайла наистина приличаше малко на Мей Уест. Видът й сякаш говореше: „Хайде, направи нещо, ако ти стиска.“
През ума му се завъртяха мисли досущ като от порнофилм. Липсата на оригиналност не ги притъпяваше ни най-малко. Кръвта му кипна. Беше плавал прекалено дълго сам.
— Познаваш ли я? — извика той към Райгъл.
Райгъл поклати глава.
— Нямам нищо общо с нея!
— Откъде е?
— От улицата! — отговори Райгъл.
Изгледа го с присвити очи. Наистина прекаляваше със съветите тази вечер.
Вратата се отвори и влязоха още хора. Капела се върна, натоварен с кутии бира.
„ЕДИН КРАТЪК ТАНЦ…“
„И МАЛКО ЛЮБОВ…“
Капела извика в ухото на Федър:
— АМА СИ НАМЕРИХМЕ ЧУДНО МЕСТЕНЦЕ, ТИХО И ИЗИСКАНО!
Федър кимна бавно в знак на съгласие и се усмихна.
Видя, че Лайла заговаря един от другите мъже на бара, и му се стори, че мъжът отговаря свойски. Останалите обаче се държаха на разстояние, с неподвижни лица, като че се пазеха от нещо.
Федър се чудеше дали ще събере смелост да се приближи до нея и да я заговори.
„СКЪПА!!“
Преливаше от желание.
Бавно допи бирата. Отпускането от алкохола и напрежението от предстоящата случка идеално се уравновесяваха. Сякаш бе напълно трезвен, но всъщност бирата го бе замаяла. Отдавна гледаше Лайла и тя знаеше, че я гледа, той пък знаеше, че тя знае, знаеше, че и тя знае, че той знае, като в нанизани смаляващи се образи, каквито се получават в две обърнати едно срещу друго огледала, докато не се изгубят в безкрайността.
После вае кутията от бира и тръгна към мястото до нея на бара.
Там долови дъха на парфюма й сред цигарения дим и алхоколните изпарения.
След малко Лайла се обърна и се загледа в него. От грима лицето й приличаше на маска, но леката усмивка излъчваше задоволство, като че отдавна бе чакала този миг.
— Откъде се познаваме? — попита тя.
Изтъркана фраза, помисли той, но и в тези неща имаше някакви правила. Да, „откъде се познаваме?“ Помъчи се да мисли за правилата. Беше ги позабравил. Те изискваха да заговори за местата, откъдето биха могли да се познават, и за хората там, та двамата да стигнат до нови теми във все по-непринудения разговор. Помъчи се да се сети за някакво място, но я погледна и, Божичко, наистина беше тя, момичето от трамвая, което го попита: „Откъде се познаваме?“ Точно тогава се появи озарението.