Лакираният параван

Роберт ван Хюлик Лакираният параван

Действащи лица

В китайския език фамилното име (отпечатано тук с главни букви) винаги предшества собственото.

ДИ Жендзие

съдия на окръг Бънлай; отбил се е в Уейбин, главен град на друг окръг, също разположен в провинция Шантун

ЦЯО Тай

един от неговите помощници

ДЪН Ган

магистрат на окръг Уейбин

Госпожа ДЪН,

с бащино име У негова съпруга; личното й име е Сребърен Лотос

БАН Удъ

съветник при съдилището

ГЪ Циюан

богат търговец на коприна

Госпожа ГЪ,

с бащино име Сие негова съпруга

ЛЪН Циен

банкер

ЛЪН Дъ

негов по-малък брат и талантлив художник

КУНШАН

ловък крадец

ЛЮ У

наречен Ефрейтора, главатар на бандитите от Уейбин

СЯ Лян

наречен Студента, млад нехранимайко

Госпожица РОЗОВ КАРАМФИЛ

проститутка в странноприемница „Феникс“

ГЛАВА I

Магистратът Дън изпитва странно неразположение; съдията Ди научава за загадъчно самоубийство

Дън замръзна на прага на библиотеката. Мислите му бяха объркани. Мъглата пред очите му все още не се бе вдигнала и той не се осмели да тръгне към бюрото си. Подпря се о рамката на вратата със затворени очи, бавно повдигна ръце и притисна слепоочията си. Цепещата болка в главата преминаваше в глухо туптене. Бученето в ушите бе престанало и той малко по малко започваше да долавя обичайните звуци, долитащи от далечния заден двор, където прислугата подхващаше всекидневните си задължения след почивката. Скоро щеше да се появи старият домоуправител с първата чаша чай за следобеда.

Напрегна докрай волята си, за да се съвземе, и с облекчение установи, че зрението му се нормализира. Повдигна длани и се вторачи в тях: слава на небесата, кръв нямаше! После погледът му се спря на масивното абаносово бюро. Полираната повърхност отразяваше зелената нефритова ваза с натопените в нея цветя. Бяха леко увехнали и той разсеяно си помисли, че жена му ще ги смени. Тя обичаше сама да подбира свежи цветя от градината. Изведнъж усети в стомаха си празнина и залитна напред в стаята. Едва успя да се добере до бюрото и да се вкопчи запъхтян в ръба му. Обиколи го и се отпусна в креслото.

Дланите му стиснаха здраво страничните облегалки, защото отново му се виеше свят. После му поразмина и той отвори очи. Погледът му попадна на високия лакиран параван, който заемаше цялата срещуположна стена. Бързо извърна глава, но и параванът сякаш се завъртя с нея. Силна тръпка разтърси високото му слабо тяло до петите и той се загърна инстинктивно в широкия домашен халат. Това ли беше краят… полудяваше ли наистина? По челото му избиха студени капчици, повдигна му се. Наведе глава и се вторачи в документите, които неговият съветник беше оставил на бюрото, и отчаяно се опита да събере мислите си.

С крайчеца на очите си зърна домоуправителя, който влезе с подноса. Понечи да отговори на почтителния му поздрав, но езикът му беше подут и от гърлото му не излезе никакъв звук. Възрастният човек, облечен дискретно в дълга сива роба и черна шапчица, му подаде с поклон чаша чай, магистратът я пое с треперещи ръце и отпи от горещата течност. След още няколко глътки сигурно щеше да се почувства по-добре. Но защо този глупак се мотаеше още? Какво чакаше? Той помръдна устни, за да направи някаква гневна забележка, и едва тогава забеляза големия плик върху подноса.

— Един посетител донесе това писмо, ваше превъзходителство — каза домоуправителят. — Някой си господин Чън.

Дън се вторачи в плика, все още неуверен дали треперещата му ръка ще успее да го поеме. Адресът, изписан с красиви официални йероглифи, гласеше: „До г-н Дън Ган, магистрат на окръг Уейбин. Лично.“ В долния ляв ъгъл се мъдреше червеният печат на префектурата.

— Понеже е лично — старателно обясни домоуправителят, — реших, че е по-добре веднага да го донеса на негово превъзходителство.

Магистратът взе плика и механично посегна към бамбуковия нож за разрязване на хартия. Той, окръжният магистрат, представляваше малко винтче в огромната административна машинария на могъщата империя Тан и макар да бе облечен във върховна власт на територията на своя окръг, бе само един от десетината окръжни магистрати, подчинени на префектурата в Биенфу. Домоуправителят имаше право: един приносител на лично послание от префекта не биваше да чака. Слава на небесата, разсъдъкът му отново се възвръщаше!