Чу се прищракването на железния прът, който залостваше вратата. Отвори им рошав момък и ги пусна в ниската стая, изпълнена с миризма на евтино вино и вкиснала пот. Една-единствена мъждива лампа осветяваше помещението. Мъжът, който им отвори вероятно беше келнерът, тъй като веднага застана зад тезгяха в дъното. Като оглеждаше съдията и спътника му, той избоботи навъсено:
— Шефът още не се е върнал.
— Ще го почакаме — отвърна съдията.
Той избра една маса до прозореца и се отпусна на стола с лице към помещението. Помощникът му се настани срещу него и извика през рамо към прислужника:
— Две чаши вино. От най-доброто!
Четирима играчи в другия край на стаята подозрително измериха с очи новодошлите, преди да захвърлят наново заровете. Една млада жена, изправена пред тезгяха, ги оглеждаше без всякакъв свян. Беше с дълга черна пола, пристегната с червен колан, и тъмнозелена блуза, разкриваща стегнатата й кръгла гръд. В косите й бе забодена не особено свежа роза. След като завърши огледа си, тя се наведе към един младеж с красиво, но вече повехнало от безпътен живот лице и му прошепна нещо на ухото. Той сви рамене и я отблъсна грубо, като съсредоточи вниманието си върху играчите, облегнат на тезгяха. Единият от тях, слаб мъж с гъсти мустаци, разклати заровете в чаша от черупката на кокосов орех и след като ги хвърли на масата, обяви провлечено:
— Две четворки… Курви кривогледи мамят момци зорки!
Съседът му, плешив мъжага с широки рамена, събра заровете. Хвърли ги и изруга високо:
— Шест и три. Лош късмет ме затри!
— Е, не може все на теб да ти върви — нахално се ухили младежът, облегнат на тезгяха.
— Я си трай, Студенте! — изръмжа мъжът с голия череп…
Четвъртият играч хвърли заровете, стовари юмрук върху масата и изкрещя:
— Две осмици… Всичко забърсват тия гладници! Насам парата, агънца!
Келнерът постави две чаши вино пред съдията и кисело поиска шест гроша. Съдията бавно отброи четири монети и ги сложи на масата.
— Никога не плащам повече от два гроша за чаша — заяви той.
— Плащай още два или изчезвайте — заяви келнерът. Съдията остави още една монета и когато момъкът се запъти обратно към тезгяха си, заяви на висок глас:
— Мръсен крадец!
Прислужникът се обърна със сгърчено от гняв лице.
— Нещо не е ли наред? — с кротък глас попита Цяо Тай.
Момчето огледа мускулестите ръце на помощника и предпочете да се оттегли безмълвно. В другия край на помещението избухна свада. Плешивият бандит крещеше на младежа:
— Не ни се бъркай в играта, Студенте! Хем не го бива милостинята от паничката на някой монах да измъкне и няма два гроша в джоба си, хем се обажда! Да не съм ти чул гласеца повече!
— Че той ще умре от глад, ако Розов Карамфил не му пуска по нещо — обади се вторият играч и след малко добави: — Но пък научи ли Ефрейтора, кожата му ще смъкне на този помияр, дето се прави на сводник!
Младежът се хвърли към него със свити юмруци, но плешивият го спря с един прав в стомаха. Младежът се олюля с широко отворена уста и се подпря на тезгяха под дружния кикот на четиримата играчи. Момичето извика и се спусна да подкрепи през раменете младия мъж, докато той повръщаше в един плювалник. Най-сетне той се посвести и изправи мъртвешки бледото си лице, а тя го задърпа за дрехата, шепнейки му нещо в ухото.
— Остави ме на мира, глупава кучко! — изкрещя той и я удари през лицето.
Тя се скри зад тезгяха и тихо захлипа, бършейки очите си с дългия ръкав на блузата.
— Прелестна компания — обърна се съдията към спътника си.
Цяо Тай погледна мрачно чашата си и промърмори:
— Това вино е по-гадно и от пукницата на амбулантния търговец.
Обърна се и погледна момичето. То продължаваше да трие лицето си и гледаше с невиждащи очи напред.
— Ако не се беше наклепала с толкова червило и оризова пудра, нямаше да изглежда зле. В тялото си я бива!
Младежът като че ли бе дошъл донякъде на себе си. С рязко движение той изтегли нож от пояса си. Прислужникът протегна ръка иззад тезгяха и му изви китката. Оръжието падна на земята.
— Знаеш, че шефът не обича такива игрички тук — с безизразен глас изрече келнерът.
Плешивият се наведе, вдигна ножа и зашлеви силно с опакото на дланта си младежа през лицето. То веднага се покри с кръв.
— О, господинчото вече се е бил днеска? — промърмори бандитът. — Хубаво са те подредили с тази рана на челото! Не си ли чувал, че деца не си играят с ножове?
В този миг прокънтяха два силни удара по вратата.
— Това е шефът! — извика плешивият и се втурна да отвори.
Влезе нисък набит мъж с рунтави мустаци и широко, грубо изсечено лице, обрамчено с тънка брадичка. Памучна кърпа придържаше посивелите му коси. Носеше широк син панталон и жакет без ръкави, който откриваше косматите му мускулести гърди. Без да отвърне на почтителния поздрав на плешивия, той се насочи право към тезгяха.