Съдията дълго се въртя върху коравото ложе. След като духна свещта, напорът на крилатите гадини отвън като че ли отслабна и той накрая се реши да отвори прозореца, защото вече не можеше да се диша. Дръпна крилото… бутна го. Явно се бе заклещило. Тогава изтегли иглата от кока си и раздра с острието мръсната хартия, опъната на бамбуковата рамка. Лек ветрец нахлу в стаята, окъпа я хладната лунна светлина. Съдията се почувства по-добре. Легна на дъсчения нар, покри си лицето с шалчето, за да не го жилят комарите, и скоро умората го обори. Не след дълго само многогласното хъркане огласяше странноприемницата.
ГЛАВА XV
Цяо Тай се стресна и се събуди. Нещо лютиво му пареше в ноздрите. Едната година градски живот не бе успяла да притъпи сетивата му, изострени от дългото пребиваване в „зелените гори“. Той кихна и първата мисъл, която му мина, бе, че дъсчената постройка гори. Скочи, сграбчи господаря си за краката и го повлече към вратата. Удари й едно рамо и в тъмния коридор налетя на някаква лепкава форма. Опита се да я сграбчи, но тя му се изплъзна, след което последва лудешко трополене по дървените стъпала и най-сетне — глухи стенания най-долу. Цяо Тай се закашля, но между два пристъпа на кашлицата успя да изреве:
— Пожар! Събудете се!
Настана неописуема суматоха. По коридорите се заблъскаха полуголи мъже, а Цяо Тай и съдията слязоха презглава по стълбите. Долу Цяо Тай се препъна в нечие тяло, загуби за миг равновесие, но успя все пак да стигне до входната врата. Отвори я с ритник и дълбоко пое чист въздух, после се върна кашляйки към тезгяха, намери пипнешком огнивото и запали една свещ. Съдията Ди също излезе. Гадеше му се, виеше му се свят, не след като покашля малко, се почувства по-добре. Вдигна очи към горния кат: не се виждаха никакви пламъци. Той изведнъж разбра какво се бе случило, и побърза да влезе обратно в пивницата.
Рошавата глава на прислужника вече стърчеше зад тезгяха и момчето палеше още свещи. Пламъчетата им осветиха странна гледка. Съвършено гол, напомнящ едра космата маймуна, Ефрейтора стоеше сведен заедно с Голия Череп над Куншан, също гол, с лъщящо от някаква мазнина тяло. Едноокият седеше на земята, държеше си левия крак и стенеше. Другите трима придружители на Ефрейтора, почти толкова облечени, колкото и главатарят им, се кокореха един срещу друг с подути от съня очи. Госпожица Розов Карамфил наблюдаваше уплашено сцената и притискаше към скута си някаква кърпа, която съставляваше единствената й одежда. От всички присъстващи само съдията Ди и Цяо Тай бяха облечени. Съдията се наведе и вдигна от пода една бамбукова цев, дълга две стъпки, със завързана в края й кратуна. Огледа я набързо и попита едноокия:
— Каква отрова издуха в нашата стая?
— Не е отрова… Само приспивателно! — захленчи Куншан. — Нищо лошо не съм искал да направя, ох, кракът ми е счупен!
Ефрейтора го ритна в ребрата.
— Ще ти счупя и всички други кокали! — изръмжа той. — Защо си се намъкнал тук, кучи сине!
— Искал е мен да ограби — обясни съдията Ди и се обърна към Цяо Тай, който претърсваше една купчинка дрехи на пода.
— Можеш да затвориш вратата, прахът, който този негодник е издухал, вече се разнесе — после каза на Ефрейтора: — Съблякъл се е тук мръсникът и се е намазал с мас, за да се изплъзне по-лесно, ако някой се опита да го улови. Мислел е да открадне каквото може и да изчезне.
— Тогава няма какво да му мисля — отсече главатарят на бандитите. — Не обичам да си цапам ръцете, но нашите закони са ясни: смърт за всеки, който се опита да краде от своите. Още сега ще му видим сметката. Ако искате да го разпитате преди това, ваше право е.
Той даде знак на хората си, те проснаха нещастника по гръб и затиснаха ръцете и краката му. Когато Голия Череп стъпи с цялата тежест на масивното си туловище върху счупения глезен, Едноокият изрева диво от болка. Ефрейтора понечи да му затвори устата с един ритник, но съдията го спря, разглеждайки с любопитство мършавото като скелет тяло, цялото покрито с жестоки белези. Като че ли бяха от изгаряне. Цяо Тай пристъпи до господаря си и му подаде два пакета, които бе открил в дрехите на Куншан. Съдията върна по-тежкия на помощника си и отвори другия. Вътре имаше един тефтер, целият на петна от вода.