— Откъде открадна това? — попита той проснатия нещастник.
— Намерих го — изхленчи едноокият.
— Недей да лъжеш!
— Истината ви казвам!
— Тичай да ми донесеш машата и една лопатка с жарава от кухнята — нареди Ефрейтора на прислужника. — Дай ги тук, да му сложим на тази свиня няколко въглена върху корема. Ще пропее веднага, майчиното си мляко ще каже. Вярно, ще позасмърди, но не може всички хубости наведнъж!
— Не, не! — запищя Куншан.
— Не с въглени, недейте! Намерих го, кълна се!
— Къде го намери?
— Тук! Онази нощ идвах и претърсих всички стаи, докато вие спяхте. Тефтерът беше под кревата на ей тази.
Съдията Ди погледна към госпожица Розов Карамфил. Тя прикри с ръка голата си гръд и отвори уста в ням вик. Умоляващото изражение, което прочете в очите й, подсказа на магистрата какво е станало. Той побърза да се намеси.
— Лъже кучето, но тук няма да можем да свършим работа. Ще го откараме с моя приятел в някое закътано местенце, за да го разпитаме, както ние си знаем. Нали разбирате, в такива случаи сме малко шумнички и няма смисъл да тревожим излишно съседите…
— Не искам с тях! — извика Куншан. Ефрейтора му запуши устата с пета:
— Пършиво куче! Да набеждава моята фльорца!
— Истината ви казвам, кълна се! — извика едноокият. — Откъснах една-две страници и го оставих на място. Тая нощ, като се върнах…
Съдията Ди събу набързо плъстения си пантоф и напъха върха му в отворената уста на Куншан.
— Всичко ще изпееш след малко! — каза той и посочи на Ефрейтора бамбуковата цев: — Кратунката е пълна с прах. Предполагам, че като се издуха достатъчно под вратата на някоя стая, той се разнася във въздуха и приспива всички вътре. Обаче за лош късмет на този негодник моят човек си легна на пода с лице до вратата и е усетил веднага. Разкихал се и преди прахът да си е свършил работата, ние вече бяхме изхвърчали в коридора. Аз вечерта разкъсах хартията на прозореца и вятърът е разнесъл приспивателното. Иначе сега всички щяхте да спите като дънери, а ние двамата с моя човек да лежим с прерязани гърла — и той се обърна към едноокия: — Ти си заклещил прозореца, нали?
Куншан закима с глава, като се опитваше да се освободи от пантофа, който му разтягаше челюстите.
— Завържете му здраво устата — заповяда съдията Ди. — Увийте го в едно старо одеяло и пъхнете вътре два пръта, за да можем да го носим на рамо. Ако ни срещне нощната стража, ще кажем, че е заразно болен и го караме на лекар.
— Слез оттам и иди да намериш плат — нареди Ефрейтора на плешивия си другар, който все още стоеше върху крака на едноокия. — И без това няма да успее да избяга надалеч! Имаш ли нужда от някакви инструменти? — попита той съдията.
— Бил съм началник-стража, знам си занаята — отговори съдията. — Дай ми за всеки случай един нож.
— Веднага. А, като каза за нож, и ме подсети: донеси ми ушите и пръстите му. Ще ги изпратя на няколко хубавци, които напоследък са се поразхайтили. Да им държат топло! Увий ги в малко намаслена хартия. Къде мислиш да денеш трупа?
— Ще го заровим при блатото. Никой няма да го намери.
— Добре. Не обичам да се лее кръв, но щом се налага, поне работата да е свършена, както трябва.
С изхвръкнали очи Куншан се гърчеше като червей под тежестта на разбойниците и изломоти нещо несвързано, когато Голия Череп извади пантофа от устата му, за да го замени веднага със здрава превръзка. Ефрейтора сам се погрижи да стегне ръцете и краката му с дебела връв. Госпожица Розов Карамфил подаде на Цяо Тай едно старо одеяло и двамата увиха в него пленника като пашкул. После разбойниците пъхнаха в дългия пакет два пръта, така че да стърчат от двата края, и омотаха стегнато всичко.
В момента, когато съдията и Цяо Тай повдигаха на раменете си импровизираната носилка, се появи Студента. Той се облещи срещу полуоблечените мъже и напълно голата жена и попита:
— Какво става тук?
— Не е твоя работа, хапльо! — сопна му се Ефрейтора, докато съдията и помощникът му излизаха със своя товар.
Улицата беше пуста. Дори и да бяха дочули нещо, съседите благоразумно си мълчаха. Не след дълго двамата налетяха на нощната стража. Съдията Ди нареди на командира:
— Помогнете ми да отнесем този човек в съдилището. Това е опасен престъпник.
Двама от стражниците веднага поеха на раменете си обременителния товар. На входа на съдилището съдията подаде на един дремещ пазач визитната си картичка и го изпрати да събуди господин Бан. Стражниците оставиха увития престъпник на пода и излязоха да продължат обиколката си. Пазачът се появи не след дълго с фенер в ръка, следван от съветника по домашен халат. Господин Бан веднага, започна да задава въпроси, но съдията го прекъсна: