— Докарал съм ви Куншан. Наредете на пазачите да го отнесат в канцеларията ви и извикайте съдията Дън. Ще ви обясня всичко по-късно.
Вече в кабинета на господин Бан, съдията заповяда да му донесат кана сгрято вино и се зае да реже въжетата с ножа на Ефрейтора, подпомаган от Цяо Тай. После двамата с Цяо Тай сложиха затворника в едно кресло, което съдията обърна с лице към стената. Куншан се опитваше да се освободи от превръзката на устата, но не можеше да помръдне ръце от жестоко впитата връв и само застена глухо. Мъждивата светлина на единствената запалена свещ осветяваше сгърченото му от болка лице и белезите по мършавото му тяло.
Погледът на Цяо Тай се спря върху подутия глезен на нещастника.
— Като гледам този строшен крак, и ми идва наум… — каза той.
— Дали този мръсник не е проследил мъжа и жената, куцайки нарочно, за заблуда? Иначе отговаря на описанието, и той е висок и слаб.
Съдията Ди се завъртя рязко на пети и изгледа остро своя помощник. Цяо Тай замънка смутен:
— Аз просто така… изведнъж ми хрумна.
— Мълчи! — заповяда му съдията и закрачи напред-назад, мърморейки неразбрано. Изведнъж се спря и каза спокойно:
— Благодаря ти, Цяо Тай. Твоето предположение ми подсказа каква е истината. Оставих се да ме водят за носа като слепец, но сега нещата са ясни!
Отвън се дочуха стъпки. Съдията нареди със знак на Цяо Тай да остане при пленника и излезе. По коридора идваше Дън, и той по халат, с подути от съня клепачи. Отвори уста да каже нещо, но съдията му каза шепнешком:
— Отпратете съветника си — и когато господин Бан се отдалечи, продължи: — Утре ще изправите Куншан пред съда. Законът забранява на един съдия да провежда разпити извън съдилището, но в случая това не се отнася до мен. Аз ще го разпитам сега. Вие застанете, без да вдигате шум, зад креслото, в което сме го сложили, така че да не разбере за вашето присъствие.
Зададе се един пазач, който носеше поднос с кана и чаша. Съдията Ди ги взе и влезе в канцеларията. Издърпа един стол и седна до Куншан с каната в една ръка и чашата в друга. Магистратът Дън и Цяо Тай останаха прави. Съдията нареди с жест на своя помощник да заключи вратата, после махна превръзката от устата на затворника. Едноокият размърда челюсти.
— Недейте… не ме… — запелтечи той.
— Няма да бъдеш измъчван, Куншан, обещавам ти — с кротък глас започна съдията. — Аз съм специален агент. Измъкнах те от ръцете на Ефрейтора и неговите главорези. Това е вино, пий!
Той доближи чашата до устните на Куншан и му даде да пийне няколко глътки, след това издърпа шалчето от врата си и покри слабините на нещастника.
— След малко ще ти дадат чиста дреха и лекар ще се погрижи за глезена ти. После ще можеш да спиш дълго… много дълго. Ти си изморен, Куншан, глезенът сигурно много те боли?
Тази рязка промяна на тона обърка едноокия. По хлътналите му бузи потекоха сълзи. Съдията измъкна от ръкава си едно пакетче, отвори го и показа на Куншан старинна кама. Със същия успокоителен тон попита:
— Тази кама висеше над тоалетната масичка, нали?
— Не, не там, висеше при леглото до лютнята — несъзнателно отвърна пленникът и се опита да размърда ръцете си.
Съдията му даде отново да пие.
— Кракът ми! — простена Куншан. — Много ме боли!
— Ще се погрижим за теб, не се тревожи. Скоро ще ти олекне. Няма да има изтезания, обещавам ти. Последния път те гориха, нали?
— С нажежени железа! А не бях виновен, оная кучка ги извика!
— Това е било отдавна, Куншан. Сега ще бъдеш осъден за убийството на една жена, но ти обещавам, че смъртта ти ще бъде лека и няма да има изтезания преди това.
— Тя сама ми се натисна, курвата, на, кълна ви се! И тя като оная малката мръсница първия път. Гледайте какво ми направиха тогава с железата.
— Защо те гориха, Куншан?
— Аз бях момче тогава… Минавах пред една къща и видях онова момиче, усмихваше ми се през прозореца. Честна дума, тя самата ме покани. Обаче после, като влязох, почна да разправя, че ми се била присмивала, защото съм бил грозен. И в мен стана нещо, не можех да се сдържа… хванах я за шията… тя се задърпа, разкрещя се и ме удари с една кана за вино. Глинена беше и се счупи в главата ми, едно парче ми се заби в окото. Нали виждате как ме подреди. И тогава дойдоха мъжете. Тя им каза, че съм искал да я изнасиля. Проснаха ме на земята и ме гориха. Едвам се измъкнах, когато излязоха да викат стражите…
Той отново захлипа. Цялото му тяло трепереше неудържимо, зъбите му тракаха. Без да каже дума, съдията му даде отново да пие и след малко Куншан подхвана отново: