— Заповядайте, ако обичате, да доведат Ся Лян.
Двама стражници доведоха Студента пред подиума на съда. Беше облечен в отворена куртка и много широк панталон. Лицето му бе пак така начумерено и заплашително, както първия път, когато съдията го видя в странноприемница „Феникс“. Щом зърна съдията, замръзна за миг, после погледът му се спря на госпожа Гъ, която го мереше с ледени очи. Младежът се отпусна бавно на колене.
— Име и професия? — зададе първия въпрос съдията. С уверен глас младият нехранимайко заяви:
— Коленичилият смирено пред вас студент се нарича Ся. Личното ми име е Лян. Притежавам диплома от градското училище.
— Как имате безочието да изтъквате образователния си ценз, когато сте хвърлили такова петно върху образованата класа с гнусното престъпление, за което сте обвинен? Тази жена разказа всичко на съда!
— Не зная за какво убийство говори негово превъзходителство — без да трепне, отговори Студента. — И никога не съм виждал тази жена.
Съдията бе донякъде изненадан. Разчиташе, че присъствието му зад съдийската маса и ненадейната среща с госпожа Гъ ще извадят от равновесие Студента. Явно бе подценил своя противник. Със сух глас той заповяда:
— Стани, Ся Лян, и погледни тази жена! — после попита госпожа Гъ: — Разпознавате ли в този мъж убиеца на вашия съпруг?
Вдовицата се обърна към Студента. За миг погледите им се кръстосаха.
— Как да го разпозная? — хладнокръвно отговори тя. — Нали обясних на негово превъзходителство, че убиецът беше с маска?
— От уважение към покойния ви съпруг съдът ви даде възможност да потвърдите показанията си — изрева съдията Ди. — Въпреки че доказването на невинността е работа на обвиняемия, съдът призова един заподозрян, за да ви даде възможност да го идентифицирате. Тъй като фалшивостта на вашите показания е очевидна, съдът ще предяви своето обвинение. Госпожо Гъ, обвинявам ви в убийството на собствения ви съпруг, извършено с помощта на все още неизвестен съучастник. Началнико на стражата, освободете Ся Лян.
— Почакайте малко, оставете ме да си помисля! — извика пищната вдовица. Вгледа се отново в Студента, хапейки устни. След известно колебание обяви: — Да, ръстът е същият… Лицето…
— Не е достатъчно, госпожо — прекъсна я съдията. — Трябва да представите конкретно доказателство.
— С тази кървава маска… — започна тя с треперещ глас, после се обърна към съдията и заяви решително: — Ако това е убиецът, той има рана на челото под косата си.
Съдията даде знак на началника на стражата и той побърза да сложи ръка върху рамото на младежа и да изтегли главата му назад. Кичурът му се отметна и всички видяха една засъхнала рана.
— Той е! — каза тя и закри лице с длани. Студента се задърпа. Лицето му стана мораво и той изкрещя:
— Долна мръсница!
— Той е луд! — възкликна госпожа Гъ. — Моля негово превъзходителство да накара този мизерен просяк да млъкне!
— Аз ли съм просяк!? — провикна се Студента. — Ти си просякиня, ти просеше от мен любов! Какъв глупак съм, че не се досетих за плана ти! Всичкото е било, за да убия твоя мъж, та да можеш ти да пипнеш паричките му и да се отървеш от мен! Ти прибра двестате жълтици!
Госпожа Гъ запротестира, но неговият глас заглуши нейния:
— Разбира се, че ти си ги прибрала! А аз, дето мога да имам всяко момиче, което си пожелая, си губех времето с теб, дъртофелнице! От немай-къде го правех, но какъв глупак съм бил…
— Не говори така, Лян! — извика госпожа Гъ и се хвана за ръба на масата, за да не падне. После проплака: — Не биваше да казваш това, Лян! Толкова те обичах… — гласът й се задави за миг и когато отново прозвуча, думите й едва се чуваха: — Вярно, от самото начало си знаех, че може би не ме обичаш, но не исках да го повярвам. Мислех си, че някъде дълбоко в теб… — тя изведнъж се изсмя и се провикна: — Само допреди миг още се надявах, че ще се пожертваш за мен!
Смехът й премина в ридания. Тя избърса лицето си, после внезапно вдигна глава и заяви решително:
— Този младеж беше мой любовник, ваше превъзходителство. Той е убиецът на съпруга ми, аз съм негова съучастничка — тя се извърна отново към Ся Лян, който я гледаше с разширени зеници, и додаде кротко: — Сега вече ще си отидем заедно, Лян… най-сетне!
— Ся Лян, направи самопризнание! — прогърмя гласът на съдията Ди.
Студента поклати горчиво глава и измърмори:
— Безумна жена, погуби и двама ни!
Началникът на стражата го смъкна грубо на колене и младежът продължи с пресипнал глас:
— Така е, аз убих търговеца Гъ, но тя ме накара. Аз исках само да обера къщата. Разбойниците в кръчмата все ми се подиграваха, че не ме бивало да изпипам и най-дребната далавера. Видях, че до оградата на къщата е израсло едно дърво и че мога лесно да се прехвърля. Много ми се искаше да натрия носовете на ония негодници… да видя как ще им лъснат очите, когато зърнат златото! Преди две луни чух слугите на Гъ да разправят, че господарят им щял да заминава за няколко дни. Нищо работа беше да се прехвърля през оградата. Пъхнах се след това в една стая. Беше тъмно и вървях пипнешком. Изведнъж налетях на някаква жена. Всемогъщи небеса, колко се уплаших! А ми бяха казали, че в тази част на къщата не живеел никой, когато господарят отсъства. Такъв лош късмет още при първия удар! Побързах да й запуша устата с ръка! В този миг ни огря луната и ние се спогледахме. Попитах я шепнешком: „Къде са парите?“ Почувствах, че устните й се размърдват, и си дръпнах дланта. А тя започна да се смее. И тогава… как да ви кажа, останах до сутринта. Тя ме изпрати на разсъмване и ми даде малко пари.