Той прокара ръка по лицето си. Съдията каза:
— Съдът приема вашето мълчание, госпожо Гъ, за съгласие с точността на показанията. Имате ли забележки, или възражения?
Без да изпуска от очи Студента, госпожа Гъ поклати разсеяно глава.
— Продължавайте — нареди съдията на Ся Лян.
— Оттогава започнах да ходя често при нея. Тя ми каза, че мъжът й бил много богат, но и много стиснат. Не й давал достатъчно пари и винаги носел със себе си ключовете от касата, така че не можела да ми даде повече. Казах й, че дребни грошове не ме интересуват. Тогава ми пошушна, че мъжът й винаги държал двеста жълтици в касата си. Отървем ли се от него, ще можем да грабнем парите и да изчезнем двамата. Двеста жълтици са добра пара, но пък и едно убийство не е шега! Помислих и накрая й казах, че за да свършим работата, трябва да се подготвим много внимателно, без да бързаме. Но тя нямаше търпение, все ме пришпорваше и разправяше, че не можела повече да живее така. Измислих тогава страхотен план. Дадох едно пликче с арсеник на моята любовница и й заръчах всяка сутрин да сипва по една щипка от него в чая на своя съпруг. Той ще започне да страда от болки в стомаха… а тя ще го лекува с един прах, от който също й дадох кутийка. Старият глупак й беше толкова благодарен заради всеотдайните грижи! Но пък и кой му е крив, че се е оженил за кучка!
Госпожа Гъ нададе вик, но бързо се овладя. Ся Лян продължи:
— Преди няколко дни тя ми каза, че някакъв гадател предсказал на мъжа й заплаха за живота му на петнайсети. Глупости, разбира се, но ни вършеха работа. Какъв чудесен мотив за самоубийство! Тя му погукала и го убедила да събере приятелите си на вечеря точно този ден. Преди да го прати в беседката, хубавичко го напоила с арсеник. Аз се прехвърлих през оградата (тя беше отпратила слугите в другия край на къщата уж да помагат при приготвянето на вечерята). Отместих кревата и изкопах дупката, после го върнах на мястото му и той закри пръстта и извадените плочи. Оставаше ни само да изчакаме. Мен ме тресеше, на нея нищо й нямаше. Окото й не мигва. Накрая в коридора се чуха стъпки и аз се залепих за стената, когато старият влезе. А тя като зачурулика: „Съкровище мое, отново ви боли стомахът, нали? Ей сега ще ви приготвя един благ прашец и ще ви мине.“ И той, горкият идиот, направо се разтопи: „Благодаря ти, обич моя. Ако не си ти да се грижиш за мен, направо съм изгубен. Моите приятели само ми се подиграват в беседката!“ Тя ми смигна през рамото на своя дъртак рогоносец, аз скочих и му забих ножа. Имахме късмет, че не потече много кръв. Смъкнахме му дрехата. Тя напипа един пакет, скрит в ръкава, и ми го тикна: „Вземи това… сигурно са пари!“ После навряхме трупа в един сандък за дрехи и залепихме капака с намаслена хартия. Пуснахме го в дупката и аз го зарових. Наместих плочите и върнах отгоре кревата. Тъкмо когато навличах робата на стария, тя ми се хвърли на врата и ме задърпа: „Обич моя… искам да се любим!“ Курвата му с курва, като че ли си нямах друга работа! Нахлупих си шапката на главата, но тя ми каза: „Навън е много светло от луната, ще те познаят!“ Извади една ножица и ми я заби в челото. Размазах кръвта си по лицето и изхвърчах навън. Отпърво се затичах към беседката, колкото да съм сигурен, че са ме видели, после свърнах към реката и скочих. Бащината ми къща е на самия бряг и аз от дете познавам течението като ръката си. Но никога не съм предполагал, че водата може да бъде толкова студена! Много ми пречеше втората роба. Измъкнах се в първия гъсталак надолу по течението. Скатах робата, хвърлих шапката в реката и си изцедих дрехите.
Той се огледа победоносно. Съдията си даде сметка, че младият нехранимайко се бе вживял напълно в разказа си, забравяйки страха, и сега се опиваше от това, че гледат на него като на опасен престъпник. Постигнал беше мизерния си идеал! Съдията въздъхна. Вече знаеше всичко, което му бе необходимо, и можеше да отнеме думата на Студента. И все пак го остави да продължи. Младежът бе убил един беззащитен старец, но нима жената, която го бе подтикнала, не носеше по-голяма вина? Нима няма и други престъпления, по-отвратителни и от самото убийство? Съдията си помисли с отвращение за задачата, която го очакваше не след дълго.