Студента отпи глътка чай, изплю се на пода и продължи:
— Щом се върнах в странноприемницата, отворих пакета. Не бяха пари, де тоя късмет! Някакъв тефтер, целият с цифри. Запазих го за всеки случай, да го покажа на жена му, която може би щеше да се подсети от него и за някой друг тайник, където старият е сложил пари. Отидох на другия ден при нея и двамата отворихме касата. Пукнат грош нямаше вътре! Трябваше още тогава да проумея какъв номер ми е скроила тази мръсница, а аз глупакът се захванах да й помагам да търсим. Нищичко не намерихме, разбира се. Показах й тефтера, тя го прелисти напред-назад и накрая каза, че нищо не проумява. Ей така, за едното нищо бяхме претрепали стареца! Тя ме навиваше, че това злато все трябва да е някъде… нямало начин да не се намери. Дори и да не го намерела, щяла да си продаде бижутата и двамата веднага да заминем. И на това бях доволен. До гуша ми беше дошло от този град, а по пътя щях да успея да продам тази мръсница в някой бардак. Щяха да дадат някой слитък за нея. Е, отдавна е била девственица, но пък знае какво обичат мъжете, а и за това се плаща! Трябваше още вечерта в странноприемницата да се отърва от проклетия тефтер, а аз си рекох, че току-виж потрябвал за нещо, и го дадох на Розов Карамфил. По-сигурно беше, защото в моята стая често тършуват. Момичето се нави веднага. И то си пада по мен! Това е, ако не съм забравил нещо.
Съдията даде знак на писаря, който прочете на глас протокола от изповедта на Ся Лян. Студента потвърди верността му и постави отпечатъка на пръста си в долния край на всеки лист. След това началникът на стражата подаде документа на госпожа Гъ, която направи същото.
Съдията Ди се наведе към своя колега и му прошепна нещо, после се прокашля и обяви на висок глас:
— Съдът обявява госпожа Гъ, с бащино име Сие, и Ся Лян, по прякор Студента, за виновни в убийството на господин Гъ Циюан, търговец на копринени тъкани. Съдът е на мнение, че убийството е предумишлено, и предлага смъртно наказание за двамата обвиняеми. Столичните власти ще определят какво изтезание да бъде приложено спрямо всеки от подсъдимите в зависимост от вината му.
Той удари с чукчето си по масата. Стражниците отведоха Студента и госпожа Гъ.
ГЛАВА XVII
Гневен ропот се понесе над главите на зрителите, докато извеждаха затворниците, и на магистрата Дън му се наложи на няколко пъти да прибягва до чукчето си. Един прислужник постави до съдията Ди чаша с чай. Той се обърна и видя Цяо Тай, изправен зад гърба му. Явно помощникът му бе чул достатъчно, защото стоеше неподвижен, с бледо лице. Този път не му провървя на горкия в любовта, помисли си съдията. Отпи глътка чай и прошепна на магистрата Дън:
— Бихте ли призовали сега Лън Циен?
Докато началникът на стражата довеждаше банкера, съдията извади тефтера от ръкава си и го подаде на колегата си с думите:
— Ето тефтера, за който говореше Ся Лян. Всички машинации на Лън са записани вътре със собствената му ръка.
След като банкерът отговори на рутинните въпроси, съдията Ди заяви:
— Обвинен сте в престъпно отклоняване на средства от сметката на вашия съдружник, покойния Гъ Циюан. Откраднатата сума възлиза на хиляда жълтици. Вие собственоръчно сте записали криминалните операции в този тефтер. Съдът се нуждае от време, за да проучи документите и да установи точния размер на злоупотребите ви. Междувременно ви се дава възможност да направите предварително самопризнание за деянието си.
— Признавам, че ограбвах моя съдружник Гъ Циюан — започна незабавно Лън Циен с погаснал глас. — Аз съм свършен човек, но се радвам да науча, че не моите действия са предизвикали смъртта на съдружника ми. Най-сетне душата ми може да намери мир!
— Както и тази на вашите кредитори — сухо се обади съдията. — Вчера като че ли изобщо не се сещахте за тях! Когато му дойде времето, те ще могат да представят в съда кредитните си документи, за да бъдат удовлетворени исканията им — той се обърна към Дън и го попита: — Съгласен ли сте подсъдимият да остане зад решетките, докато се проучат документите и се изясни степента на вината му?