— Да изритам ли тоя мошеник? — надигна се Цяо Тай.
— Почакай — отвърна съдията с внезапно пробудено любопитство. — Щом ми знаете името, приятелю, вероятно знаете и че съм търговски посредник.
Посетителят избухна в смях.
— Да ви кажа ли какви сте всъщност? — запита той.
— Слушаме — учтиво отвърна съдията.
— С подробности ли? — настоя едноокият.
— Разбира се.
— Добре тогава, да започнем от вас. С тази голяма брада, с това властно изражение от вас мирише на съдилище през две преки. Як сте и най-вероятно сте били началник на стража. Сигурно сте се престарали при разпита на някой невинен заподозрян и той е хвърлил топа. Или просто сте бръкнали в касата. Може и двете! Ясно е, че ви е припарило под краката и се е наложило да се покриете. Вашият приятел пък без съмнение е разбойник по пътищата. Бива си ви като отбор! Сигурно вие с това достолепие и с тая блага приказка подмамвате гълъбчетата по пътя и ги замъквате в някое тихо кътче, където вашият човек им вижда сметката с ръчищата си. Обаче ви се е дощяло нещо по-едро и сте се домъкнали в града, за да отарашите някой бижутерски магазин. Но ще ви кажа, че дървеняци като вас нямат никакъв шанс тук. Че то и едно дете ще разбере по лицата ви що за птици сте.
Цяо Тай се надигна. Съдията го спря с думите:
— Чакай малко, този момък е много забавен! Обясни ми, приятелю, какво те кара да мислиш, че се готвим да обираме бижутерски магазин в този град?
Едноокият се ухили.
— Добре — съгласи се той, сякаш проявяваше голямо снизхождение, — ще ви обясня, и то безплатно! Преди малко, когато този як мъж до вас влезе в чайната, на часа разпознах в него брат от зелените гори. Тялото му, начинът, по който се движи… може и с едно око да съм, но за такива неща не греша. На това отгоре сигурно е дезертьор от армията: държи си раменете съвсем по военному. После се явихте и вие и отначало ви взех за уволнен съдебен чиновник. Но докато се забавлявахте с ония тояги (така глупаво да се издадете!), видях, че сте хем як, хем с бяла и гладка кожа. С една дума, промених си мнението и ви подредих сред началник-стражите… Безработен в момента. Освен това разглеждахте пътеводителя на града — от което пролича, че не сте тукашни — с подчертан интерес към списъка на бижутерските магазини. Това стига ли ви, за да си дадете сметка, какви чираци сте още? Само не ми ясно защо сте си пуснали този въшкарник? Най-вероятно се опитвате да подражавате на вашия магистрат!
— Този човек вече не ми е забавен — обърна се съдията към Цяо Тай. — Изхвърли го.
Цяо Тай скочи, но едноокият се изниза мигновено през вратата и бързо я захлопна зад себе си. Цяо Тай се блъсна с нос о дървото и избълва една сочна ругатня.
— Ще ти смъкна кожата, кучи сине!
— Стой си на мястото! — заповяда му съдията Ди. — По-добре да не разиграваме театър.
Цяо Тай седна, разтърквайки си носа, а съдията подхвана:
— Имаше полза от разговора с този негодник. Той ми припомни, че човек никога не бива упорито да се придържа към версията, която си е изградил… Важно правило, което един полицейски служител не бива да забравя. Доста е наблюдателен мерзавецът и заключенията му в никакъв случай не бяха глупави. Но веднъж си е създал една теория и оттук насетне гледа да нагласи към нея всеки нов факт, вместо да се попита дали пък той не я опровергава. Например като ни е видял да се упражняваме, без да се крием, в бой с тояги, би трябвало да си зададе въпроса, дали подобна непринуденост не означава, че нашата почтеност е достатъчно известна, за да си позволим такова развлечение, което в друг случай би било опасно саморазкриване. За съжаление аз съм последният, който може да го упрекне за това, тъй като допуснах същата грешка в Бънлай при онзи случай с трафика на злато.
— Това куче ни следи още от чайната — каза Цяо Тай. — Каква ли му е целта? Надявам се, че не е дошъл да ни изнудва…
— Нямам такова впечатление. Той е хитрец, но не е от смелите и, изглежда, ужасно се страхува от бой. Едва ли ще се мерне скоро! Но ти спомена за чайната и аз се сетих за нещо, което чухме там. На съседната маса се разправяха за странното самоубийство на някакъв търговец на име Гъ, спомняш ли си? Да идем до съдилището и да се опитаме да разберем нещо повече по този случай. Следобедното заседание сигурно тъкмо започва.
— Негово превъзходителство май забрави, че е в отпуск! — въздъхна Цяо Тай.
— Не съм — отвърна съдията Ди с хладна усмивка, — но, честно да ти кажа, много ми се иска да зърна отново моя колега магистрата Дън и да го понаблюдавам, без той да знае. Освен това толкова често съм ръководил съдебни заседания, че няма да ми е безинтересно веднъж да се явя като зрител. И за теб би било полезно, момчето ми. Хайде да вървим.