— Голяма чаша от моята делва — изръмжа той на келнера. — За малко да ме сгащят, ей! Не се живее вече с тия плъхове от трибунала, дето навсякъде си врат муцуните! — той пресуши на един дъх чашата, премлясна и като забеляза хлипащата девойка, нареди на прислужника: — Я сипи и на Розов Карамфил. И нейната не е лесна.
После погледът му падна на Студента, който бършеше кръвта от лицето си.
— Кой е подредил така Студента? — попита той.
— Извади ми нож, шефе! — обади се плешивият.
— Амии!? Я ела тук, плужек такъв!
Вцепенен от ужас, младият мъж бавно запристъпва към него. Ефрейтора изръмжа, гледайки го презрително:
— Значи господинчото налита нож да вади, така ли? Хайде да те видим тогава какво можеш!
В дясната ръка на Ефрейтора блесна дълго острие, а с лявата той стисна Студента за врата. Прислужникът се покри под тезгяха, но момичето се наведе и докосна рамото на Ефрейтора.
— Остави го, моля те — отчаяно проплака тя.
Ефрейтора тръсна рамене. Едва сега забеляза съдията Ди и неговия спътник. Забравяйки за младия мъж, който трепереше като лист, той се отправи към двамата и извика:
— Кой е тоя брадатият?
— Чужденци, шефе — побърза угоднически да обясни Студента. — Ей сега пристигнаха.
Главата на прислужника изникна зад тезгяха и той се провикна злорадо:
— Брадатият ме нарече крадец, шефе!
— Никой никога не го е отричал, но чужденците винаги са съмнителни — Ефрейтора направи още една крачка към съдията Ди и попита мрачно: — Откъде сте?
— Имахме неприятности — отвърна съдията Ди — и Куншан ни изпрати тук.
Ефрейтора огледа подозрително и двамата, после придърпа един стол и се настани при тях.
— Не познавам много добре Куншан — отвърна той. — Какви неприятности?
— Двамата с моя другар — отвърна съдията — си вадим с честен труд хляба по пътищата. Тази сутрин срещнахме един търговец. Той заяви, че сме му много симпатични, и ни даде десет сребърника, да го помним с добро. После си легна край пътя… сигурно искаше да поспи. Ние пък дойдохме в града да видим в какво можем да вложим парите, обаче търговецът, изглежда, се е събудил в лошо настроение и е дотърчал да се оплаче в съдилището, че сме го били ограбили! Стражниците за малко да ни приберат и добре, че беше Куншан да ни упъти насам. С една дума, чисто недоразумение, предизвикано очевидно от преждевременното събуждане на търговеца.
— Хубава история! — ухили се Ефрейтора. Но подозрителното му изражение бързо се върна и той попита:
— Тая брада за какво ти е? И защо говориш като даскал?
— Тази брада — каза Цяо Тай — той си я пусна, за да се харесва на началството си. Едно време моят приятел беше началник-стража, но се наложи да се оттегли без да дочака пенсия, заради някакво дребно недоразумение. Не си ли бил и ти началник-стража? Като те слушам, явно си човек, свикнал да провежда разпити…
— Ще трябва да поразпитам за вас. И да се разберем, без обиди! Аз със съдилищата нямам нищо общо. Идвам от войската. Ефрейтор Лю от Трети корпус на Западната армия. Набий си го в дебелия череп! Куншан приятел ли ви е?
— Не — отвърна съдията. — Днес за пръв път го срещнахме. Просто се случи там, когато ония пиленца дойдоха да ни търсят.
— По-добре! — процеди Ефрейтора. После махна на келнера: — Ей сега е времето да пийнем всички по едно.
След като всички получиха чаши и отпиха по глътка, Ефрейтора попита:
— Къде сте били напоследък?
— В Бънлай — отвърна съдията. — Но не ни хареса.
— Сигурно! — намръщи се Ефрейтора. — Разправят, че там имало нов началник на копоите, някой си Ди. Няма и седмица как хвръкна главата на един приятел заради този бухал. Бил най-настървеният преследвач на почтените люде в цялата провинция.
— Затова се и махнахме. Иначе хубаво си прекарвахме в странноприемницата на Касапина при Северната порта.
Ефрейтора стовари тежкия си юмрук върху масата.
— Защо не казахте веднага! Тоя кучи син Куншан не може на малкия пръст на Касапина да се хване. Голям мъж беше Касапина, само дето лесно кипваше. Колко пъти съм му казвал, че не бива да вади ножа за щяло и нещяло!
Съдията Ди си помисли, че, в общи линии, мнението на Ефрейтора съвпадаше с неговото собствено. Касапина бе наръгал смъртоносно един мъж и той бе принуден да го осъди на смърт, преди да потегли за префектурата.