Той издърпа настрани клоните, докато лунната светлина огря изцяло красивото стройно тяло, приклекна, нави дългите си ръкави и се взря в корема на жертвата. Съдията имаше солидни познания по медицина, не по-малки от тези на един регистратор на смъртните случаи. Докато изтриваше ръцете си във влажната трева, лицето му изразяваше недоумение. Покойната бе изнасилена, което противоречеше рязко на всичките му предишни заключения. Той се изправи, уви отново тялото в червената дреха и го избута навътре под клоните, за да не се вижда от пътеката.
Завари Студента седнал на един голям камък внимателно да разтрива натъртената си ръка.
— Почти не мога да я движа — простена той.
— Много съжалявам! — иронично възкликна съдията. — Изчакай ме тук, аз ще претърся къщите наоколо.
— Не ме оставяйте сам — изплака младият нехранимайко. — Хората разправят, че духовете на загиналите в пожара витаят наоколо!
— Съжалявам — отвърна съдията. — Нали преди малко разправяше, че много си се забавлявал от техните крясъци, когато са загивали? Тези призраци сигурно те познават! Не се притеснявай, аз ще осигуря защитата ти.
Той обиколи три пъти камъка, на който седеше Студента, мърморейки някакви заклинания, и заяви:
— Сега вече няма от какво да се страхуваш. Знам тези заклинания от един стар даоистки монах. Никакъв призрак не може да влезе вече в кръга.
Сигурен, че младежът няма да посмее да се доближи до трупа в негово отсъствие, съдията забърза сред развалините и излезе пред една редица необитаеми къщи. След като ги заобиколи, зърна фенерите на чайната, където Цяо Тай го бе чакал днес следобед. След две минути чукаше на малката врата на Ямън.
ГЛАВА VI
Вратата се отвори по-бързо, отколкото съдията Ди очакваше. На прага стоеше домоуправителят, чието лице просветна, и старият прислужник възкликна:
— Значи получихте все пак съобщението, което остави началникът на стражниците? Господарят не си е легнал още, господин Дън, той така ви очаква!
Той отведе съдията право в библиотеката. Две свещи в сребърни свещници осветяваха сгърченото лице на магистрата, задрямал в едно кресло. Когато старият човек почтително го събуди, Дън се хвърли към съдията Ди и щом останаха сами, извика:
— Слава на небесата, ето ви и вас! Аз съм в ужасно положение, Ди! Имам огромна нужда от съвета ви. Седнете, моля ви.
Съдията се настани пред масичката за чай и попита:
— Става въпрос за убийството на вашата съпруга, нали?
— Откъде знаете? — изумен подскочи Дън.
— Първо ще ви разкажа какво знам аз, а после вие ще ми кажете какво се е случило.
Дън посегна към чашата с чай. Ръката му трепереше и част от течността се разля върху полираната масичка.
— Когато ви посетих днес следобед — започна съдията Ди, — не можех да не забележа, че сте доста потиснат и притеснен. Попитах господин Бан дали не сте болен от нещо, но той ме увери, че здравословното ви състояние е отлично. Тогава си помислих, че непосредствено преди моето идване се е случило нещо неприятно. Спомних си за една подробност: домоуправителят беше учуден, че стаята на жена ви е още заключена. Вие му обяснихте, че е заминала спешно при сестра си в нейната вила извън града. Но защо в такъв случай стаята ще стои заключена? Нали прислужницата трябва да оправи леглото, да проветри и прочее? Освен това домоуправителят ви съобщи, че е била счупена една старинна ваза, намираща се в тоалетната стаичка на вашата съпруга. Вие посрещнахте новината невъзмутимо. Скоро след това господин Бан ми каза, че тази ваза е била скъп семеен спомен и че вие сте държали на нея като на зеницата на окото си. Нима не бе очевиден изводът, че загубата вече ви е била известна, но нещо много по-тревожно е обсебвало съзнанието ви? Затова заключих, че в стаята на вашата съпруга се е случило нещо, което ви е разстроило дълбоко. Но вашите домашни тревоги не са моя работа и аз скоро престанах да мисля за това.
Съдията замълча и отпи глътка чай. Магистратът Дън стоеше безмълвен и Ди продължи:
— Впоследствие по стечение на обстоятелствата в ръцете ми попаднаха накити, които някакъв просяк снел от женски труп, захвърлен при блатото. Особено привлякоха вниманието ми чифт обеци с формата на лотосов цвят от сребро в скъп обков от злато и рубини. Съвсем очевидно обковът бе многократно по-скъп от сребърните цветове и беше явно, че съчетанието има някакъв символичен смисъл. С опасение си помислих, че накитите може би са принадлежали на вашата съпруга, нали нейното име е Сребърен Лотос? Разбира се, не е изключено в града да има и друга жена със същото име, но като си припомних възбудата ви и внезапното отсъствие на съпругата ви, заподозрях, че всички тези обстоятелства са свързани по някакъв начин. Дотук бях стигнал със заключенията си, когато началникът на стражниците дойде да ме потърси в хотела. Предположих, че желаете да се посъветвате с мен, но реших, че няма да е зле преди това да науча нещо повече за убитата. Затова се измъкнах през задната врата и помолих да ме отведат до блатото. Намерих без затруднения трупа и го огледах. Несъмнено беше на жена с високо обществено положение. Голотата й подсказваше, че е била убита в леглото й, от състоянието на трупа личеше, че смъртта е настъпила скоро след обедния час. Блатото не е далеч от Ямън и всички тези обстоятелства ме доведоха до заключението, че тялото е на вашата съпруга, убита по време на следобедния й сън и довлечена до блатото, след като се е стъмнило. Вечер мястото не е никак оживено, вашата резиденция има заден изход към безлюдна уличка, която извежда право при блатото, така че малка е била вероятността някой да забележи пренасянето на трупа. Прав ли съм?