Той разпечата плика. Върху лист официална хартия за кореспонденция бяха изписани само няколко реда:
Поверително. Приносителят на настоящото Ди Жендзие, магистрат на окръг Бънлай, се завръща на поста си след съвещание в префектурата. Разрешено му е да остане една седмица инкогнито в Уейбин, където да прекара отпуската си. Нарежда се на магистрата на Уейбин да му окаже всяко съдействие, от което той би имал нужда.
Дън бавно сгъна писмото. Колегата му едва ли би могъл да избере по-неподходящ момент, за да го посети. А и какво означаваше това инкогнито? Какви ли неприятности вещаеше? Необичайните методи на префекта бяха добре познати. Дали не изпращаше този Ди тайно да слухти наоколо? Най-добре беше да заяви, че е болен, и изобщо да не го приеме. Не, невъзможно беше, сутринта всички го видяха жив и здрав и едно внезапно неразположение би породило излишни съмнения. Той изсърба набързо чая си.
Ароматичната течност го поободри. Стори му се, че успя с почти нормален глас да нареди на стария домоуправител:
— Налей ми още една чаша и ми донеси официалния костюм.
Старият човек помогна на господаря си да облече дългата роба от червеникавокафяв брокат и му подаде квадратната копринена шапчица. Докато оправяше пояса си, Дън нареди:
— Въведи господин Чън. Ще го посрещна тук.
След като домоуправителят излезе, магистратът отиде до предназначената за официални визити дълга абаносова пейка, опряна на стената под един пейзаж. Седна за миг в левия й край и се увери, че от това място се вижда само половината от лакирания параван. После се върна зад бюрото си. Слава на небесата, вече не залиташе, но дали щеше да успее да запази самообладание до края на срещата? През това време домоуправителят влезе отново и подаде на господаря си червена визитна картичка с два големи йероглифа: ЧЪН МО. В долния ляв ъгъл бе добавен по-дребен надпис: търговски посредник.
След стария прислужник се появи едър, добре сложен мъж. Беше с дълги бакенбарди, красива черна брада и протрита шапка без означения за ранг. Той се поклони ниско, кръстосал ръце в дългите ръкави на бледосинята си роба. Дън му отвърна с няколко любезни фрази, после посочи левия край на пейката за посетители. Самият той седна от другата страна на ниската масичка за чай, поставена по средата на пейката, и с властен поглед подкани домоуправителя да напусне.
Когато двамата мъже останаха сами, фалшивият търговски посредник изгледа проницателно своя домакин и каза със сериозен глас:
— С нетърпение очаквах момента, когато ще имам честта да се запозная с вас, Дън. В столицата всички и славят като един от нашите най-добри поети, без да пропускат да похвалят и административните ви дарби.
— Ласкаете ме, Ди — отвърна магистратът на Уейбин и се поклони. — Случва ми се понякога да нахвърлям стихове през свободното си време, но едва ли бих се осмелил да храня надеждата, че един колега, прочут с литературните си вкусове и със способността си да разрешава и най-заплетените криминални случаи, ще обърне внимание на скромните ми упражнения — и той замълча. Отново му се зави свят, стори му се невъзможно да продължи размяната на любезности. След известно мълчание успя да изрече: — Негово високопревъзходителство съобщава в писмото си, че пребивавате тук инкогнито. Посещението ви свързано ли е с някакво разследване? Извинете ме, че питам така направо, но…
— Напълно сте извинен! — отвърна съдията Ди усмихнат. — Не знаех, че писмото на негово високо превъзходителство е толкова обстоятелствено. Надявам се, че не ви създава много притеснения. Бънлай е моят първи пост като магистрат, както знаете, и работата доста ме измори. Поради моята неопитност несъмнено! Както и да е, тъкмо се бях наканил да поискам малко отпуск, когато ме призоваха със заповед в префектурата, за да участвам в съвещание за бреговата охрана. Моята територия е обърната към Корейския полуостров, а нашите тамошни васали проявяват известно неспокойствие напоследък. Бяхме заети от сутрин до вечер, още повече че присъстваше и един висш столичен сановник. Нали знаете как е покрай тези високопоставени особи — четири дни нямахме миг покой! Затова помолих за благоволението, преди да се захвана с всичко, което междувременно се е натрупало в Бънлай, да прекарам една седмица във вашия окръг, прочут с историческите си забележителности и с природните си красоти, така възхитително описани във вашите стихове. Това е причината, единствената причина да пътувам инкогнито и да се представям като господин Чън Мо, търговски посредник.