Все още беше задушно. Помощникът на съдията Ди помисли, че по всяка вероятност край реката ще е по-свежо и се заспуска наслуки по някаква стръмна уличка. След като се полута известно време, излезе на един висок мост, извит във висока дъга над реката. Спря най-горе и се облегна на изваяните мраморни перила. Под него черната вода бучеше яростно и къпеше с бяла пяна стърчащите тук-там остри скали.
Цяо Тай проследи със замечтан поглед водовъртежите на лудия бързей, вдъхвайки с пълни гърди хладния въздух.
Минувачите бяха редки. По разкошните постройки с многобройни дворове, накацали по брега, личеше, че кварталът е богаташки. На отсрещния бряг се издигаха внушителните назъбени стени и високият портал на гарнизонната казарма. Разноцветни знамена висяха неподвижно най-горе в застиналия въздух.
Двама разбойници безшумно се насочиха към него на плъстените си подметки, но когато наближиха, се спогледаха и обезкуражено поклатиха глави. По-добре беше да не закачат този снажен мъжага!
Цяо Тай се усещаше неспокоен. От началото на вечерта напразно се опитваше да проумее в какво се бе впуснал неговият господар. Накрая мъдро реши, че не си струва да си блъска главата. Нали и без това съдията щеше да му каже, щом му дойдеше времето! Виното, което бе изпил с Ефрейтора, киселееше в устата му. Той се изплю в реката и си помисли за приятелите си, останали в Бънлай. Няма начин в този миг Ма Жун и храбрият сержант Хун да не седят в „Градината на деветте цвята“, любимата им кръчма срещу съдилището. Освен ако Ма Жун не е хукнал пак подир някоя фуста! Май и на него нямаше да му се отрази зле женска компания, но мисълта да се завира в някой долен бардак го накара да се намръщи. Той въздъхна и реши да се прибере в странноприемницата. Може би дрипльовците вече се бяха разотишли. Слезе от моста и тръгна по брега. По някое време отново му се стори, че някой го следи. Но нали Куншан вече бе техен съюзник?
Той свърна по една уличка в южна посока. След няколко крачки осветеният прозорец на една голяма къща зад красива бамбукова ограда привлече вниманието му. Той се повдигна на пръсти и надникна през оградата, любопитен да види кой ли още будува толкова късно. Зърна ъгъла на богато обзаведена стая, ярко осветена от два сребърни свещника, поставени върху тоалетна масичка. Пред огледалото една жена по прозрачна дреха от бяла коприна разресваше косите си. Никоя почтена жена не би си позволила да се покаже по такъв непристоен начин и Цяо Тай стигна до единствения възможен извод: това прелестно създание беше куртизанка, работеща за своя сметка. Той я огледа с одобрение. Беше към трийсетгодишна, с пищни форми и красиво овално лице… С други думи — от типа зряла и опитна жена, който винаги особено бе привличал Цяо Тай. Той подръпна замислено мустаците си и отново си рече, че компанията на едно очарователно същество бе тъкмо онова, което най-подхождаше на настроението му в момента. От друга страна, по всичко личеше, че класата й не бе от ниските. Значи и да склонеше да го ощастливи с прелестите си, оставаше паричният въпрос. В ръкава му имаше само два наниза медни грошове, а тук по всяка вероятност щяха да са нужни поне пет… ако не и един сребърник. Е, в крайна сметка можеше поне да опита да се запознае с хубавицата и да си определи среща за друга вечер. Във всеки случай си заслужаваше да опита.
Той отвори бамбуковата портичка, прекоси малката елегантна градина и почука на черната лакирана врата. Отвори му самата жена. Тя извика учудено, когато го видя и прикри уста с длан. Цяо Тай се поклони ниско и каза учтиво:
— Много се извинявам, че ви безпокоя в този късен час, по-млада сестрице! Минавах оттук, видях ви през прозореца да разресвате косите си и чарът ви толкова ме развълнува, че си позволих да вляза, за да ви попитам дали един изморен странник не би могъл да отдъхне за миг, наслаждавайки се на разговор с вас.
Жената се колебаеше. Тя го огледа внимателно, сбърчила чистото си бяло чело. После лицето й се озари от усмивка и тя каза с приятен изискан тон:
— Очаквах другиго… Но тъй като времето на срещата отдавна отмина, бъдете добре дошли.
— О, не мога да си позволя да нарушавам уговорени срещи. Ще дойда утре! — забързано каза Цяо Тай. — Вашият гост не може да не се появи… В противен случай значи е голям глупак.
Жената се засмя и Цяо Тай установи, че смехът я прави още по-привлекателна.