— Ще си затваряш очите — предложи Цяо Тай.
— Не е въпросът само в мутрата му. Той е от ония, извратените. Като ми пререже гърлото, какво да правя с десетте хиляди?
— Ще ги дадеш рушвет на Черния съдия от пъкъла6! Стига вече с тоя Куншан… За мен какво ще кажеш, скъпа?
Момичето го огледа от главата до петите. Подуши въздуха и изсумтя презрително.
— Ти ли? Следващата седмица може би, като се поокопитиш! Както си се ухилил до уши, явно са те изстискали докрай. И не си минал никак евтино, като съдя по аромата! Та ти тази вечер не можеш да вдигнеш и крайчето на полата ми!
Тя му обърна гръб и тръгна към кухнята, а Цяо Тай се изкикоти доволно. Отпусна се в креслото, вдигна краката си на масата и почти незабавно захърка. След малко се появи Розов Карамфил, остави до него на масата голям чайник, прозина се широко и се върна зад тезгяха, където се зае да си чисти зъбите.
По някое време на вратата се почука. Розов Карамфил се втурна да отвори и разтревожено попита съдията Ди, който се появи на прага:
— Студентът не е ли с вас? — Съдията я стрелна с очи и отвърна:
— Пратих го да свърши една работа.
— Дали няма да се натопи в нещо?
— Поне не в такова, от което няма да успея да го измъкна. Ти ми изглеждаш уморена, пиленце. Я по-добре иди да си легнеш, ние ще поостанем още малко.
Тя се упъти към тясното стълбище, а съдията Ди разбуди Цяо Тай. Очите на помощника помръкнаха, когато видя умореното лице на съдията. Побърза да му предложи чаша чай и тревожно запита:
— Какво се е случило?
Съдията Ди разказа за заключенията си относно мъртвото тяло до блатото и за разговора си с Дън. Още не беше свършил, когато на вратата тихичко се почука. Цяо Тай отиде да отвори.
— Велики небеса! — изръмжа той, когато видя на прага Куншан. — Пак тази мутра!
— Поне едно благодаря да ми бяхте казали! — кисело процеди едноокият. — Добър вечер, господин Чън! Вярвам, че не се оплаквате от новото си жилище?
— Седни! — кратко нареди съдията Ди. — Ти ни направи услуга, признавам. Сега обясни причината!
— Право да ви кажа — отвърна Куншан — все ми е едно дали вас двамата ще ви арестуват, или ще ви отсекат главите на площада. Работата е, че сте ми нужни, и то незабавно. Слушайте! Аз съм най-сръчният крадец в цялата провинция. В занаята съм от трийсет години и досега не са ме хващали нито веднъж. Но ми липсва физическа сила. Не съм се и опитвал да се сдобия с такава, защото смятам насилието за простотия. Само че сега има една работа, за която вероятно ще се наложи известен натиск. Аз ви проучих внимателно и смятам, че ставате. Ще ви дам пай от плячката. Няма да е кой знае какво, разбира се, защото вие нищо не рискувате, аз съм подготвил нещата и работата е опечена.
— С други думи — прекъсна го Цяо Тай, — за нас черната работа, за теб парата! Тая няма да я бъде, скопец такъв!
Лицето на Куншан побледня. Явно Цяо Тай бе засегнал болното му място и той просъска:
— Лесно ти е да се перчиш само защото имаш яки мускули! И се мислиш за голям женкар, нали? Едва не срути леглото преди малко! Както е казал поетът: „Пороен дъжд ороси есенната роза.7“
Цяо Тай скочи, сграбчи Куншан за гушата и го хвърли на пода. Натисна с коляно гърдите му, без да пуска гърлото му с ръчищата си, и изрева:
— Ти си ме шпионирал, мръсна свиня! Ей сега ще ти извия врата!
Съдията Ди побърза да дръпне помощника си за рамото.
— Остави го, искам да чуя какво ни предлага!
Цяо Тай пусна Куншан, чиято глава издумка глухо на дъските. Едноокият остана неподвижен, отваряйки уста като риба на сухо.
— Прекарах един час с жена — обясни мъжагата с побеляло от гняв лице. — Този плъх ме е гледал.
— Мислех те за по-дискретен в похожденията ти — студено отвърна съдията. — Не искам да пречат на моите разследвания. Полей главата на този негодник!
Цяо Тай отиде до тезгяха, взе легена с мръсната вода от измитите съдове и я плисна върху главата на Куншан.
— Ще му трябва известно време на кучия син, докато се свести — промърмори той.
— Седни! — нетърпеливо нареди съдията Ди. — Нека да ти доразкажа какво научих от Дън.
Когато съдията довърши разказа за лакирания параван, гневът на Цяо Тай се бе изпарил и той промълви развълнуван:
— Каква невероятна история! — съдия Ди кимна.
— Сметнах, че не е уместно да споделям с моя колега най-сериозното основание, което ме кара да мисля, че съпругата му е убита от някой друг. На теб мога да го кажа: тя е била изнасилена. Не исках допълнително да разстройвам нещастния човек.
— Но нали казахте, че лицето й е било спокойно? — попита Цяо Тай. — Нямам опит в изнасилването на спящи жени, но предполагам, че в такъв случай тя би се събудила и би изразила известно възмущение…
6
Черният съдия Яма: ужасяващо божество, съдник на грешниците в будистко-даоистката традиция. Душите на мъртвите се явяват пред него, той отсъжда наказанията им и поставя пред тях огледало, за да видят в какво ще се преродят. Мъченията в десетте съдилища на чистилището често били изобразявани със стенописи или скулптури в даоистките манастири (вж. „Манастирът на призраците“). — Б.пр.
7
От дълбока древност китайците са смятали облаците за зародишната клетка на земята, оплождана от дъжда — семето на небето. Актът между мъжа и жената повтарял действието на природните сили в макрокосмоса. Терминът „облаци и дъжд“ означава сексуално сливане — Б.пр.