— Разбирам — отвърна домакинът, мислейки си с горчивина: „Отпуска! Ако префектът бе уточнил за какво става дума, можех да приема този Ди едва след ден-два.“ И продължи на глас: — Голямо облекчение е да се отърси човек от официалния етикет, колкото и за кратко да е, и да се движи на свобода като обикновен гражданин! А… вашата свита?
— Придружава ме само един от моите помощници. Много способен мъж на име Цяо Тай.
— Няма ли опасност така този ваш подчинен да започне донякъде… хм… да фамилиарничи? — попита Дън, повдигайки вежди.
— Признавам, че не бях се замислял за това — отвърна съдията Ди полуусмихнат. — Ще бъдете ли така любезен да ми посочите някой приличен хотел и да ме осведомите за местните забележителности?
Преди да отговори, Дън отпи от чая си.
— Искрено съжалявам, че вашето желание да пазите инкогнито ме лишава от удоволствието да ви приема в дома си. При това положение мога да ви препоръчам хотел „Летящият жерав“: минава за много добър и на това отгоре е близо до Ямън1. А за паметниците най-добър съвет може да ви даде съветникът към съдилището Бан Удъ. Той е роден тук и познава всяка тухличка. Ако бихте желали да ме последвате, ще ви заведа при него. Кабинетът му е зад канцеларията.
Дън се изправи. Съдията Ди също понечи да се надигне, но в този миг домакинът му залитна и се хвана за облегалките на пейката.
— Зле ли ви е? — разтревожено попита съдията.
— Не. Нищо ми няма. Леко замайване — отвърна Дън с измъчена усмивка. — Доста работа ми се беше струпала напоследък — той спря и хвърли свиреп поглед на домоуправителя, който отново се бе появил в стаята.
— Моля за извинение, че безпокоя негово превъзходителство — каза възрастният човек с нисък поклон, — но прислужницата на нейно превъзходителство ме осведоми, че господарката не се е появявала след почивката и че вратата й е заключена.
— О, да, забравих да те предупредя. След обедния ориз съпругата ми получи съобщение от по-голямата си сестра, която я молеше веднага да я посети във вилата й. Кажи на цялата прислуга — и понеже домоуправителят като че ли не възнамеряваше да си тръгне, Дън попита ядно: — Какво чакаш още? Виждаш, че съм зает!
— Трябва също така да съобщя на негово превъзходителство — смутено запелтечи старият служител, — че някой е счупил голямата старинна ваза в тоалетната стая, и…
— Това после! — сряза го Дън, водейки съдията Ди към вратата.
Частните покои на магистрата бяха отделени от трибунала с градина. Докато я прекосяваха, Дън изведнъж каза:
— Надявам се, че няма да бъда напълно лишен от удоволствието да си поговоря с вас по време на престоя ви в Уейбин. Винаги сте добре дошли в моя дом, Ди. Би ми се искало да обсъдя с вас един въпрос, който ме тревожи. Наляво, ако обичате.
Стигнаха до другия край на главния двор. Дън въведе госта си в съвсем малка, безупречно подредена канцелария. Слабоватият възрастен мъж, седнал зад отрупаната с книжа маса, се изправи чевръсто при влизането на началника му. Отпрати с махване на ръката една млада прислужница, която се опита да се стаи в ъгъла на стаята, и закуцука напред, кланяйки се ниско. Дън съобщи с делови тон:
— Това е господин Чън… той е… хм, търговски посредник, който носи препоръчително писмо от префекта. Желанието му е да прекара няколко дни в нашия град и да разгледа забележителностите на окръга. Ще му предоставите всички сведения, от които се нуждае — и добави, обръщайки се към Ди: — Сега много ви моля да ме извините, но трябва да се подготвя за следобедното заседание — поклони се и излезе.
Съветникът Бан посочи на съдията едно удобно кресло пред бюрото и изрече обичайните любезни приветствия. Изглеждаше напрегнат и нервен също като Дън и съдията Ди си помисли, че двамата са заети с някакъв особено заплетен случай. Но когато го запита, съветникът побърза да махне с ръка:
— О, не! Имаме само дреболии. Окръгът ни е много спокоен.
— Позволих си да ви задам този въпрос, защото преди малко магистратът Дън, без да влиза в подробности, ми каза, че го притеснява някакъв проблем.
Съветникът учудено повдигна вежди.
— Поне аз не съм в течение — каза той. В този момент малката прислужница отново се появи на вратата. — Ела по-късно! — сопна й се той. Момичето изчезна безмълвно, а господин Бан отегчено обясни: — Това момиче е просто глупаво. Някой е счупил една голяма старинна ваза, която стоеше в апартаментите на господарката. Беше семеен спомен и негово превъзходителство държеше на нея. Никой от прислугата не иска да си признае небрежността и домоуправителят ме помоли да ги разпитам, за да открием виновника.
1
Административна сграда в Китай, средище на административната власт в окръга, областта и прочее. Там се помещават съдът и някои други служби, както и домът на магистрата — Б.пр.