Съдията Ди поклати глава със задоволство.
— Имам още работа за теб — каза той. — Вземи един кон от пазачите на Ямън и отиди във вилата, където живее голямата сестра на госпожа Дън, някъде близо до Северната врата. Опитай се да научиш къде са другите две сестри. На връщане купи два топа хубава коприна, такава, дето носят наконтените дами. Ето ти пари — той връчи на Цяо Тай два сребърника и добави: — Ако успееш да се върнеш преди края на съдебното заседание, влез при мен в залата и си отваряй ушите.
Цяо Тай се втурна презглава навън, за да изпълни час по-скоро нареждането и да успее да пристигне преди края на заседанието. Съдията изсърба набързо чаша горещ чай и отиде в канцеларията на господин Бан. Старият съветник му каза, че магистратът Дън го моли сам да състави програмата за деня.
— Написахте ли доклада за това, как бе открит трупът на господин Гъ? — попита съдията.
Бан Удъ му подаде няколко изписани листа. Съдията ги прочете внимателно. Поправи няколко изречения, за да подчертае ролята на съветника и да омаловажи своята, после подписа документа и положи необходимите печати. Върна листата на господин Бан и каза:
— След като ме назначи за помощник, съдията Дън да разпита Куншан. Аз ще се намеся само ако обвиняемият се опита да преиначи фактите. После аз ще разпитам госпожа Гъ. Най-накрая двамата заедно ще се заемем с банкера Лън Циен. Ето два чека, всеки за триста и петдесет жълтици. Това са приблизително две трети от парите, които Лън Циен е откраднал от Гъ. Впишете най-отгоре имената на наследниците на Гъ, тези пари им принадлежат — после съдията измъкна от ръкава си по-тежкия пакет, намерен от Цяо Тай в дрехите на Куншан. Разопакова го и продължи: — Тези четири слитъка са на стойност двеста жълтици. Това е резервът, държан от господин Гъ в касата му. Куншан го е откраднал оттам. И това злато е собственост на наследниците на господин Гъ. Остават още триста жълтици, които Лън е депозирал в сарафчийница „Небесен дъжд“. Трябва и те да се възстановят.
Господин Бан написа разписки за чековете и златото. Подаде ги на съдията Ди и се усмихна:
— Негово превъзходителство открива виновника и възстановява откраднатото! Как успяхте да направите всичко толкова светкавично?
— Помогнаха ми обстоятелствата — лаконично отвърна съдията. — Ще бъдете ли така любезен да ми намерите подходяща роба и шапка за заседанието?
Съветникът повика един чиновник, който бързо донесе златоткана роба и черна кадифена шапка със сърмени ширити. Съдията Ди облече дрехата върху своята, напъха старата си шапка в ръкава и нагласи върху главата си официалната. Така пременен, се завърна в стаята за гости и поръча обилна закуска на стария домоуправител.
След като остави пръчиците, излезе и закрачи в каменната градина с ръце зад гърба. Чувстваше се неспокоен и в същото време уморен. Най-сетне големият бронзов гонг при вратата на съдилището удари три пъти, известявайки началото на сутрешното заседание.
Дън очакваше съдията Ди в своя кабинет. Беше с официалната си роба от зелен брокат, на главата с черната двукрила шапка, съответстваща на ранга му. Той дръпна завесата с извезания традиционен еднорог и двамата мъже излязоха на подиума. Дън настоя неговият колега да седне от дясната му страна.
Из целия град вече се бе разчуло за зловещата находка в дома на госпожа Гъ, за нейното арестуване, както и за залавянето на бандитите. Съдебната зала бе претъпкана, мнозина не бяха успели да влязат и се притискаха отвън на входа. Магистратът Дън обяви заседанието за открито и попълни формуляра, с който съдията Ди се обявяваше за негов помощник. Вдигнал четката, той попита:
— За колко дни да бъде вашият мандат, Ди?
— За един-единствен — отговори съдията. — Днешния.
Дън подписа и положи печата си, после подаде документа на своя колега, за да стори същото. След това издаде нареждане до тъмничаря и двама стражници доведоха Куншан пред съда, подкрепяйки го под мишница. Счупеният му глезен бе стегнат с две дървени шини и той изглеждаше по-скоро от света на мъртвите, отколкото на живите. Съдията неволно си припомни описанието, направено от Цяо Тай, когато за пръв път видяха едноокия: гнусно насекомо, изпълзяло от черупката си.
След като му зададе обичайните въпроси за името и професията, Дън обяви, че Куншан се обвинява в убийство и кражба. Едноокият изрецитира признанието, което му бе внушено, като на няколко пъти се оплита, но умелата намеса на съдията Ди бързо оправяше нещата.