Арнолд най-после затвори книгите си и погледна доволно.
— Има друго приложение.
— Какво?
— Тангрисът се използва като строителен материал. Знаеше ли, че след няколко седмици излагане на влиянието на въздуха, той става твърд като гранит?
— Не знаех.
— Свържи се с някоя строителна фирма по телефона. Веднага ще се заеме с тази работа.
Грегър се обади на строителната фирма „Толидо — Марс“ и каза на господин О’Тул, че са готови да го снабдяват с почти неограничено количество Тангрис.
— Тангрис, а? — отвърна О’Тул. — Напоследък не се употребява много в строителството. Нали знаете, че не държи боя?
— Не, не знаех — изръмжа Грегър.
— Факт. Знаете ли какво? Тангрисът го яде някаква откачена раса. Защо не…
— Предпочитаме да го продаваме като строителен материал — прекъсна го Грегър.
— Ами, бих могъл да го купувам. Винаги извършваме строителство и на евтини сгради… Давам ви по петнадесет на тон.
— Долара ли?
— Цента.
— Ще ви се обадя по-късно — каза Грегър.
Партньорът му кимна мъдро, когато чу офертата.
— Това е добре. Да кажем, че тази машина произведе по десет тона на ден, всеки ден, години наред. Чакай да сметна… — Той набързо пресметна. — Това прави почти петстотин и петдесет долара годишно. Няма да ни направи богати, но ще ни помогне в плащането на наема.
— Но не можем да го оставим тук — каза Грегър, докато наблюдаваше с тревога непрекъснато увеличаващата се купчина Тангрис.
— Разбира се. Ще намерим някое празно място в полето и ще го оставим там. Могат да си вземат материала по всяко време на денонощието.
Грегър се обади на О’Тул и му каза, че са готови на сделка.
— Добре — отговори О’Тул. — Знаете къде е заводът ни. Можете да докарвате материала по всяко време.
— Ние ли да го докарваме? Аз мислех, че вие…
— За петнадесет цента на тон? Не, ние ви правим услуга, като ви освобождаваме от материала. Вие ще ни го карате.
— Това е лошо — каза Арнолд, след като Грегър затвори. — Цената на транспорта е…
— Ще бъде много по-висока от петнадесет цента на тон — съгласи се Грегър. — По-добре спри това нещо, докато решим какво да правим.
Арнолд се промъкна до Производителя.
— Чакай да видим — заговори той. — За да се изключи се използва Лаксийски ключ. — Той огледа предната част на машината.
— Хайде, изключвай я — настоя Грегър.
— Чакай малко.
— Ще я изключиш ли най-после?
Арнолд се изправи и се позасмя притеснено.
— Не е толкова лесно.
— Защо?
— Защото за изключването ни е необходим Лаксийски ключ. А май нямаме такъв.
Следващите няколко часа бяха прекарани във френетични телефонни разговори. Грегър и Арнолд се свързаха с музеи, научни институти, археологически катедри в университети и с всеки, за когото се сетиха. Никой никога не беше виждал Лаксийски ключ. Нито пък бяха чували за такъв.
Арнолд отчаян се обади на Джо, междузвездния вехтошар. Намери го в мезонета му в центъра на града.
— Не, нямам Лаксийски ключ — каза Джо. — Защо мислиш, че иначе щях да ти продам тази играчка толкова евтино?
Те оставиха телефоните и се загледаха един в друг. Безплатният производител от Мелдж весело изсипваше потока си от безполезен прах. Двата стола и радиаторът бяха изчезнали под него и нивото на сивия Тангрис вече се бе покачило до плота на бюрото.
— Хубав, мъничък печалбар — изръмжа Грегър.
— Ще измислим нещо, де.
— Ние ли?
Арнолд се върна към книгите си и изкара останалата част от нощта в търсене на друго приложение за Тангриса. Грегър трябваше да изхвърли част от сивия прах в коридора, за да не запълни изцяло канцеларията им.
Сутринта дойде и слънцето светна весело в прозорците им през тънкия слой сив прах. Арнолд се изправи и се прозя.
— Е? — попита Грегър.
— Още нищо.
Грегър се измъкна навън и отиде за кафе. Когато се върна, управителят на сградата и двама едри червенолики полицаи крещяха на Арнолд.
— Ще изхвърлиш до последната прашинка този пясък от коридора! — викаше управителят.
— Да. И освен това има заповед, забраняваща производствената дейност в търговския център — каза един от полицаите.
— Това не е производствена дейност — обясни Грегър. — Това е Безплатен мелджиански…
— Казах, че е производство — настоя полицаят. — И казах веднага да се спре.
— Точно в това ни е проблемът — каза Арнолд. — Май не можем да го спрем.
— Не можете да го спрете ли? — ядоса се полицаят. — Да не се опитваш да ми се подиграваш, бе? Казах, че трябва да се спре!