Кладенецът наистина бил близо. Девойката сложила на земята вързопчето със златните обувки, затекла се да пие вода. Но едва се навела над кладенеца и лошата мащеха се промъкнала зад нея и я съборила във водата.
Грабнала мащехата обувчиците и се втурнала към къщи. Пременила дъщеря си с най-хубавата рокля, покрила лицето й с копринено було, качила я на един бял кон и я завела при младия хан.
В ханския дворец ги приели с почести, отпразнували разкошна сватба. А когато свършили пира, ханът отмахнал булото от лицето на младоженката и видял брадавиците й. Само че вече нищо не можел да стори: сватбата била минала!
— Това не е моята любима! — отчаяно извикал ханът. — Измамиха ме!
— Твоите собствени очи те мамят, уважаеми зетко! — усмихнала се мащехата. — Аз имам само тази хубавица.
Младият хан се смутил. „Дали тук няма магия? Дали наистина очите ми не са ме измамили?“ — помислил той.
А докато в двореца празнували сватбата, при кладенеца, където мащехата блъснала пащерка си, дошли, едни търговци с керван. Спрели до кладенеца да си починат.
Един от тях пуснал в кладенеца стомна с дълго въже и потеглил. Но стомната се оказала толкова тежка, че сам не можел да я издърпа… Търговецът повикал на помощ другарите си и заедно измъкнали стомната и девойката.
Девойката благодарила на търговците и ги помолила:
— Добри хора, когато изрека желанието си на глас, отговорете ми: „Да се сбъдне!…“
Търговците на драго сърце обещали да изпълнят молбата й. Девойката извикала:
— Искам да стана гургулица!
— Да се сбъдне! — отговорили търговците и видели, че девойката я няма — изчезнала! Тя се превърнала на бяла гургулица, хвръкнала и отлетяла. Смаяните търговци продължили пътя си, а гургулицата долетяла в ханската градина и кацнала на един бадем.
— Градинарю, градинарю! — загукала тя. — Нека увехне това дръвче, както вехна аз… Поздрави младия хан от мен!
Гургулицата отлетяла, а бадемът изсъхнал.
Оттогава всеки ден в зори гургулицата долитала в градината, всеки път кацала на ново дръвче и гукала:
— Градинарю, градинарю! Нека загине това дръвче, както гина аз! Поздрави младия хан от мен!
Дошъл веднъж ханът в градината си и гледа: изсъхнали най-добрите дръвчета — дюлята и бадемът, смокинята и нарът, прасковите и крушите. Скарал се на градинаря:
— Ти съвсем си изоставил градината, безсъвестни човече! Загинали са най-хубавите дръвчета!
— Прости ми, хане! — примолил се градинарят. — Не съм виновен аз. Всяка сутрин в градината долита една гургулица, избира най-хубавото дръвче и каца на него. Казва само това: „Нека увехне това дръвче, както вехна аз. Поздрави младия хан от мен!“ — и дръвчето веднага изсъхва.
Тогава младият хан наредил да хванат гургулицата.
Градинарят опънал мрежи и на другия ден в зори ханът уловил бялата гургулица. Едва я докоснал с ръце и тя се превърнала на девойката-хубавица със златната коса. Ханът веднага познал годеницата си.
— Ето как са ме измамили! — възкликнал той. — Да вървим, да вървим в двореца! Там ще ми разкажеш всичко!
— Сто години да живееш, повелителю мой — поклонила се девойката. — Но за какво да ти разкажа? За това, което очите ми видяха, или за това, което ушите ми чуха?
— Видяното с очите е сто пъти по-ценно от чутото с ушите — отговорил младият хан. — Ще ми разкажеш за това, което си видяла и изпитала…
— Добре! Но когато разказвам, нека ме слушат мащеха ми и дъщеря й. И докато не свърша, никой не бива да излиза от двореца.
Покрили лицето на девойката с було. Отишли в двореца. Ханът изпратил един слуга да събуди лошата мащеха и дъщеря й и да ги доведе при него, а после заповядал на стражата: не пускайте никого да излиза от двореца!
Майката и дъщеря й дошли сънени, зли и девойката започнала разказа си. Разказала как я мъчила лошата мащеха, как я съборила в кладенеца. Едва започнала да говори девойката и мащехата се разтреперала, побледняла и взела тихичко да се промъква към вратата с дъщеря си. Но при вратата имало стражи, а младият хан страшно им бил заповядал да не мръдват от място.
— За вашата злоба, за измамата се полага да ви обезглавя — казал ханът, когато девойката завършила разказа си. — Но аз намерих моята любима. Ето я! — И ханът свалил булото от лицето на девойката. — Не искам да помрачавам със смъртно наказание най-щастливия ден в живота си. Дайте обувчиците на годеницата ми, махнете се от моята страна и повече не се показвайте пред очите ми!
Прогонили мащехата и дъщеря й с позор от страната.
А девойката помолила хана да иде с нея в родния й край. Там взела златото си, коралите и бисерите. Всичко била запазила за нея Заза, червената кравичка… И ето че най-сетне младият хан се оженил за любимата си.