Накрая лейди Аштън възвърна присъщото си самообладание и поиска да узнае коя е причината за това дръзко нахлуване в дома й.
— Милейди — обади се полковникът, — разрешете ми да отправя на мастър Рейвънсууд същия въпрос и да го помоля да ме последва, за да поговорим насаме.
Но Бъкло каза:
— Не, никому не ще отстъпя правото да искам обяснение от мастър Рейвънсууд. Крейгънгелт — обърна се той към приятеля си с друг тон, — какво се пулиш, сякаш виждаш призрак, дявол да те вземе! Подай ми шпагата! И по-живо!
— Извинете — рече полковникът, — но аз настоявам на правото си пръв да поискам удовлетворение от този човек, който нанесе такова нечувано оскърбление на моето семейство!
— Успокойте се, господа — каза Рейвънсууд, като се обърна към тях и вдигна ръка, сякаш предлагаше прекратяване на споровете, — успокойте се. Ако животът толкова ви е опротивял, колкото на мен, повярвайте, аз ще намеря време и място за двубой с всекиго от вас. Но сега не ми е до спорове за незначителни неща.
— Незначителни неща ли! — повтори полковникът и оголи шпага, а Бъкло стисна дръжката на своята шпага, подадена му току-що от Крейгънгелт.
Сър Уилям Аштън, разтревожен за съдбата на сина си, се хвърли Между младите мъже и Рейвънсууд.
— Сине, забранявам ти! — възкликна той. — Бъкло, моля ви! В името на кралицата и закона, укротете гнева си!
— В името на господа бога — извика Байд-дъ-Бент и вдигнал ръце към небето също застана между противниците, — в името на господа бога, изпратил на земята мир и добра воля, ви умолявам, заповядвам, настоявам, да не прибягвате до насилие. Жадният за кръв не е угоден богу. Който вади нож, от нож умира!
— Да не съм презряно куче, сър? — възкликна полковникът и гневно изгледа пастора. — Мога ли да преглътна такава обида в бащиния си дом! Пуснете ме, Бъкло! Той ей сега ще ми даде удовлетворение или кълна се в небето, веднага ще го убия още тук, на място!
— Не, не, няма да позволя това — отговори Бъкло. — Той ми пощади живота и дори да е самият дявол, намислил да погуби дома и рода ви, вие трябва да го убиете само в честен двубой.
Възползувал се от несъгласието между двамата, Рейвънсууд отново заговори.
— Успокойте се, господа! — изрече той решително. — Ако търсите опасност, ще трябва малко да почакате, докато се освободя. Работата, която ме води тук, няма да отнеме много време. Ваш ли е този почерк, госпожице? — попита той с по-мек тон и подаде на Луси едно писмо.
Едва чуто „да“ се изтръгна от устните на Луси, сякаш тя почти не съзнаваше, че говори.
— И този почерк ли е ваш? — продължи той, като й подаде тайния им брачен договор.
Луси мълчеше. Страх, а може би по-силно чувство бе сковало съзнанието й и тя едва ли разбираше какво я питат.
— Ако имате намерение да предявявате някакви искалия въз основа на тези листове хартия — намеси се сър Уилям, — предупреждавам ви, че те са напълно лишени от юридическа сила.
— Сър Уилям Аштън — каза Рейвънсууд, — моля вас и всички присъствуващи тук да ме изслушат и да се постараят правилно да разберат какво желая. Ако мис Аштън, както ми се стори, като съдя по последното й писмо, по собствена воля и по собствено желание иска да развали нашия годеж, тази хартия, както вие се изразихте, няма да струва за мене повече от сухо есенно листо, изтръгнато от вятъра и валящо се на земята. Но аз искам да чуя отказа от собствената й уста. И докато не го получа, няма да си отида. Вие сте много, а аз съм сам и можете да ме убиете, но съм въоръжен, доведен до отчаяние и скъпо ще продам живота си. Ето последната ми дума: искам да чуя решението на вашата дъщеря от самата нея; от нея самата и насаме, без свидетели. Сега избирайте — добави той, като извади с дясната си ръка шпагата от ножницата, а с лявата измъкна от колана един от пищовите си и запънал петлето му, насочи дулото надолу. — Избирайте — повтори той, — или кръв ще обагри тази зала, или ще ми дадете възможност да се обясня с моята избраница и годеница, на което имам пълно право по божите закони и по законите на тази страна.