Като изтри нахлулите в очите му сълзи, Рейвънсууд с предишната си решителност доближи камината, хвърли в огъня листчето хартия заедно с късчето жълтица и сякаш в стремежа си да се убеди, че всичко е свършено, размачка въглените с крак.
— Няма повече да ви досаждам, милейди — каза той на майката. — В отговор на вашите зложелателства и интриги ще си позволя единствено да изразя надеждата, че ще престанете да си играете с честта и щастието на вашата дъщеря. А на вас, госпожице — добави той, поглеждайки към Луси, — ще кажа следното: дай боже хората да не ви сочат с пръст като клетвопрестъпница.
С тези думи Рейвънсууд се обърна и напусна залата.
Опасявайки се синът му и Бъкло да не влязат в стълкновение с Рейвънсууд, сър Уилям с молби и заплахи ги отведе в една отдалечена част на замъка. Но когато Едгар слизаше по голямото стълбище, Локхард му подаде бележка от Шолто Дъглас Аштън. Полковникът молеше да го уведомят къде ще може да намери мастър Рейвънсууд след четири-пет дни, предвид на необходимостта да уреди с него едно важно нещо след завършването на голямото семейно тържество.
— Предайте на полковник Аштън — студено отвърна Рейвънсууд, — че съм на услугите му и ще го чакам в Улфс Краг.
Когато Едгар слизаше по външните стълби, които водеха към портите на замъка, бе настигнат от Крейгънгелт; от името на своя покровител той изрази надеждата, че Рейвънсууд няма да напусне бреговете на Шотландия поне в близките десетина дни, тъй като леърд Бъкло би желал да се отблагодари за някои минали и някои по-скорошни услуги, оказани му от това лице.
— Предайте на вашия господар — гневно отговори Рейвънсууд, — че ще бъда в Улфс Краг. Ще ме намери там по всяко време, ако съдбата не осуети намерението му.
— На моя господар! — възмути се Крейгънгелт, който се окуражи, като видя появилите се на терасата полковник Аштън и Бъкло. — Трябва да знаете, че няма на земята човек, когото да призная за свой господар! И не ще позволя да бъда оскърбяван!
— Тогава си потърсете господар в самия ад! — извика Рейвънсууд, дал воля на насъбралата се ярост в душата му, и с такава сила отблъсна от себе си капитана, че той се търколи по стъпалата и се просна безчувствен долу.
„Какъв глупак съм! — помисли си Рейвънсууд. — Нахвърлям се на този презрян страхливец!“
Рейвънсууд възседна коня си, оставен до една балюстрада пред замъка, и го пусна ходом. Полковникът и Бъкло го наблюдаваха от терасата. Изравнил се с тях, Едгар повдигна шапка и ги измери с очи. Те му отвърнаха със също такъв поглед — втренчен и мрачен. После Едгар все тъй бавно пое по алеята, сякаш искаше да им покаже, че не бяга, а по-скоро се стреми към среща с тях, но като минаваше през вратите, се обърна и за последен път погледна замъка, пришпори коня си и се понесе вихрено, като същински демон, пуснат на свобода от някой магьосник.
ТРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
След тази ужасна сцена пренесоха Луси в стаята й, където тя лежа няколко часа в пълно вцепенение. На следния ден силите и твърдостта на духа й като че ли се възвърнаха, но ведно с това се прояви някаква неудържима веселост, която никак не съответствуваше на характера й, а още по-малко на нейното състояние. Изблици на безумен смях се редуваха с пристъпи на тиха меланхолия и необичайна раздразнителност. Лейди Аштън бе сериозно обезпокоена и нареди да повикат лекари. Те пристигнаха, опипаха пулса й, не намериха в него никакви изменения и заявиха, че мис Аштън страда от душевна болест, за което препоръчаха движение, разходки и леки забавления.
Луси не продума нищо за събитията от предишния ден. Изглежда, че не си спомняше за случилото се, защото постоянно прокарваше ръка по врата си, сякаш търсеше там синята лента и като не я намираше, учудено и разочаровано бъбреше:
— Тази нишка ме свързваше с живота.
Въпреки тези явни признаци на лудост лейди Аштън беше отишла вече твърде далеч, за да си позволи да отложи сватбата на дъщеря си дори при сегашното й състояние. Напротив, тя положи всички усилия, за да скрие болестта на Луси от Бъкло, защото знаеше прекрасно, че ако той открие и най-малкото неразположение към себе си в своята невеста, веднага ще анулира сключения договор, а то ще бъде голям срам и безчестие за семейството на Луси. Затова лейди Аштън реши, ако не се влоши състоянието на Луси, да извършат бракосъчетанието в определения ден. Тя се тешеше с надеждата, че промяната на мястото, обстановката и средата по-бързо и по-сигурно ще излекуват разстроеното въображение на дъщеря й, отколкото бавнодействуващите средства, предложени от лекарите. Сър Уилям Аштън, който лелееше мисълта да възвеличи семейството си и се стремеше да си осигури подкрепа срещу мерките, които възнамеряваше да предприеме маркиз А…, за да му отнеме присвоените имоти, на драго сърце възприе плана на жена си, защото, както може да се предполага, дори да искаше, не би могъл да й попречи. От своя страна Бъкло и полковник Аштън не даваха и дума да се спомене за някакво отлагане: те смятаха, че след всичко случило се ще бъде истински позор да се отложи сватбата дори за час, тъй като някой може да си помисли, че са се уплашили от неочакваното посещение на Рейвънсууд и дръзките му обвинения.
93
Пълното заглавие е „Талаба разрушителят“, поема от английския поет Робърт Сауди (1774—1843). — Б.пр.