— Искам да знаете, че няма какво да ви съобщавам и за какво да търся отмъщение. Ако за случилото се през онази злополучна нощ ме попита някоя дама, аз няма нищо да й отговоря, но ще реша, че тя е пожелала да приключим с нашето приятелство. Ако същия въпрос ми зададе мъж, ще го приема като оскърбление и ще му предложа да се срещнем на алеята на херцога96.
Това решително твърдение не се нуждаеше от допълнителни разяснения. Бъкло се вдигна от постелята коренно променен: бе станал сериозен и благоразумен. Отказа се от услугите на Крейгънгелт, като на сбогуване го възнагради така богато, че ако доблестният и храбър капитан разходваше по-пестеливо получената сума, нямаше да страда до края на живота си нито от бедност, нито щеше да се поддава на изкушения.
Скоро Бъкло замина за странство и не се върна повече в Шотландия, като до последния си час не каза нито дума за случилото се през онази фатална нощ.
Мнозина читатели навярно ще сметнат историята ни за твърде страшна, прекалено романтична и ще отдадат това на буйната фантазия на автора, който желае да угоди на жадните за разкази на ужаса читатели и тъй нататък; но онези, които са чели шотландските семейни хроники, въпреки имената, които съм променил, и някои подробности, които съм прибавил, ще доловят в нашето повествование ЕДНА НАПЪЛНО ДОСТОВЕРНА СЛУЧКА.
ТРИДЕСЕТ И ПЕТА ГЛАВА
Като известихме на читателя за оздравяването на Бъкло и по-сетнешната му съдба, ние поизбързахме, за да може след това да не се откъсваме от събитията, възникнали след погребението на нещастната Луси Аштън. Тази печална церемония бе извършена в мъгливата зора на един есенен ден. Погребваха Луси без всякакъв разкош, ограничиха се с извършването на най-необходимите обреди. Само най-близките роднини дойдоха да изпратят покойната до вечното и жилите в гробището на същата черква, където няколко дни преди това тя пряко воля се венча за Бъкло. Скромният ковчег, върху капака на който нямаше нито име, нито дати, бе отнесен в семейната гробница, уредена от сър Уилям в едно от крилата на черквата, и каменният гроб погълна тялото на тази, която някога бе очарователно, кротко и невинно същество, а след това почина, доведена до лудост от упоритото и жестоко насилие над нея.
Докато в гробницата се извършваше скръбният ритуал, трите селски вещици като лешояди, усетили наблизо мърша, отрано се бяха настанили на една надгробна плоча и по стар навик водеха нечестив разговор.
— Нали ви рекох, дружки мои — подхвана Ейлси Гурли, — че след богатата сватба ще дойде и богато погребение?
— Не виждам тука нищичко богато — възрази и Лини Уини. — Не дават ни месо, ни бира. Пъхнаха ни само по някоя и друга сребърна паричка в ръката и толкоз. А сума път бихме дотука, пък не сме и млади.
— Мълчи, глупачке! — озъби й се Ейлси. — Никаква милостиня И никоя гощавка не може да се мери с радостното чувство на възмездие. Само преди четири дни тия тука се перчеха на охранените си коне, пък сега поглеж какви са оклюмали и мълчаливи, каквито бяхме ние в деня на тяхното веселие! Тогаз те бяха целите в злато и сребро, а сега са черни като кука в огнище. О, тая горделивка, мис Аштън! Трепереше от отвращение кога се доближаваше до нея някоя чесна, ама бедна женица. Пък сега и жаба не ще може да пропъди от гроба си, като се разквака отгоре й. В гърдите на майка й, лейди Аштън, гори същински адски огън. А сър Уилям, дето стряска хорицата с бесилки, клади и вериги! Ще ми се да знам какво ще ми рече той за магиите, дето се вършат под неговата стреха!
— Казват, че зли духове грабнали невестата от брачното й ложе и я отнесли през комина, пък на младоженека превили шията — изфъфли паралитичната вещица.
— Не е ли все едно кой и как го е извършил — заключи Ейлси Гурли. — Ясно е, че туй е дело на нечестивия и тия предостойни дами и господа дълго ще помнят тоя ден!
— А вярно ли е — попита Ани Уини, — вярно ли е туй, дето се разправя още, че портретът на стария сър Малис Рейвънсууд треснал на пода в салона, дето се танцувало, и подир туй гостите на булката и на младоженека се скарали и стигнали до бой?
96
Алея в околностите на замъка Холируд, наречена по името на йоркския херцог, впоследствие Джеймс II или Яков II, както е известен още, който често се разхождал там, когато бил в Шотландия. Тази алея дълго служила за място на дуели. — Б.пр.