Родът Аштън просъществува малко повече от Рейвънсууд. Сър Уилям Аштън умря наскоро, но преди това погреба по-големия си син, загинал на дуел във Фландрия; Хенри, който наследи баща си, почина, без да създаде семейство. Лейди Аштън доживя до дълбока старост, надживя всички, които бе погубила с жестокия си нрав. Допускаме, че дълбоко в душата си тя може би се е разкаяла и помирила с бога, което не желаем и не смеем да отричаме, но външно не показваше ни най-малки признаци на разкаяние или на съжаление — остана си предишната горда, надменна и непреклонна жена, каквато беше по времето на описаните тук печални събития. Великолепният мраморен паметник на гроба й пази за потомците нейното име, титли и добродетели, а жертвите й не са удостоени нито с паметник, нито с епитафия.