Още неуспяла да реши откъде се донесе звукът, на вратата се похлопа. Мисиз Уилкинз вкопчи ръце една в друга. Просто не знаеше какво да помисли. При нея никога не идваха толкова късно през нощта, недоумяваше какво да стори. И както седеше разтреперана, почукването се повтори. Този път скочи развълнувана.
— Това е Чарли! — извика тя.
Как ли не си внушаваше, че не бива да плаче! Припна към килера, където, скътани в кутия, криеше празничните си дрехи. Нервно разкъса връвта, а сълзите, които се стараеше да задържи, неочаквано изпълниха очите й, заслепиха я. Посегна, но не видя накъде посяга. Пипнешком се измъкна от килера и понечи да свали дрехата, с която беше.
В този миг на вратата се потропа трети път. Сега вече нямаше съмнение, някой наистина чакаше. Три пъти го чу, нямаше грешка. Най-сетне смогна да се преоблече, изу домашните пантофи и нахлузи един от неделните чехли. Другия пъхна някъде, но не й остана време да запомни къде.
— Ида, ида! — развика се тя, с едната ръка заоправя коси, с другата взе да закопчава празничната рокля. — Ида, Чарли! Ида, момчето ми!
Роклята нагласи, но чехълът никъде не се виждаше. Не можа да го намери, макар че нямаше де да се дене, защото в бързината го изтърва насред стаята.
— Върна ли се, Чарли? Знаех си аз, нали ми обеща!
Разтича се из стаята, спря да грабне лампата и почна да наднича под столовете, под леглото.
— О, миличък Чарли! Значи си дойде, а?
Най после! Откри чехъла, обу го, пое пак лампата и се втурна към вратата.
— Чарли, Чарли, момчето ми! Знаех си, че ще дойдеш да ме видиш. През цялото време си знаех!
Стигна вратата, но треперещата й ръка не можа да напипа ключалката. Остави лампата на пода и опита да отвори с две ръце.
— Тук ли си, Чарли? — високо попита тя.
— Тук съм, мамо!
— О, Чарли, момчето ми! Колко ми е драго!
— Защо не отваряш, мамо? Пусни ме да вляза! — обади се гласът.
— Моето момче! Моето момче! — изпищя мисиз Уилкинз.
Най-после ключът са превъртя и вратата се открехна. Тя се обърна, дигна лампата и стъпи на прага.
— Къде си, Чарли?
Застана на прага с лампата в ръка и втренчи поглед в двора. Никого не видя. Дворът беше гол и празен, какъвто винаги е бил.
— Къде си, Чарли! — тревожно извика тя. — Къде си?
Като излезе навън, иззад ъгъла на къщата изскочи някой.
— Тук съм мамо! — рече той. С нахлупена шапка и вдигната яка, фигурата се приближи към нея. — Не ме ли позна, мамо?
— Чарли, момчето ми, ти ли си? Ела по-близо да те видя, синко!
Пред нея, точно в светлината, струяща от лампата в ръката й, застана някакво момче.
Лицето на мисиз Уилкинз се изкриви, сякаш я присви непоносима болка. Залюля се и за малко не падна на пръстта.
— Ти не си Чарли — сломено каза тя.
Групата хлапета на оградата изведнъж избухнаха в шумен смях. След като обръщаха хорските каруци нагоре по пътя и гонеха кравите от пасищата, на връщане отново приближиха къщата на мисиз Уилкинз. Тогаз един от тях, Бен Сиърз, предложи на останалите да им покаже как ще изиграе старицата. Момчетата се изпокриха в храсталака, откъдето можеха всичко да наблюдават и чуват.
— Ти не си Чарли! — повтори мисиз Уилкинз и сълзите й рукнаха. — Не си ти моето момче!
Бен Сиърз дръпна шапката от главата си, обърна се и избяга от двора. Момчетата се скриха в мрака и хукнаха по пътя.
Мисиз Уилкинз остана на двора с вдигната над главата си лампа.
— Не си ти Чарли! — рече си тя полугласно, едва разбираемо. — Защо не беше ти, Чарли? Откога те чакам!
След малко мисиз Уилкинз се затътра обратно през двора и се прибра в къщи. Затвори вратата, залости я и почна да съблича празничната дреха. Като я сгъна грижливо в кутията, прибра я в килера и отнесе лампата на масата до прозореца. Като всеки път, и сега не пропусна да я остави на обичайното й място, та колкото може повече светлина да облива стъклата. После нагласи фитила — да бъде пламъкът ярък и ясен и да не опушва шишето. Доволна, че ще свети ярко и ясно, тя се отправи към леглото. Насред стаята тежко рухна на пода.
Не можа да разбере — в чергата ли се спъна, или нейната тежест я повлече. Изпънала се на земята, тя си помисли — и това беше последната й мисъл — дали, ако Чарли се върне, ще успее навреме да стане и да му отвори.