— Мисля, че е синът — каза австриецът. — Или може би племенникът… Не, мисля, че е синът.
— Който и да е — дебелият сложи парченцето месо на чинията с жест на отвращение, — той е мъртъв.
— Не думайте!
— Сърдечен удар. — Дебелият се намръщи и вдигна ръка да прикрие оригването си. Имаше три златни пръстена. — Така пише във вестника.
— Сърдечен удар! — австриецът се поразмърда развълнувано на стола си. — Не думайте!
— Напоследък в Германия много хора получават сърдечни удари — отбеляза дебелият.
Австриецът кимна:
— Не може да се вярва на всякакви приказки. Това е факт.
— Ако питате мене — каза дебелият, — всеки ще умре от сърдечен удар, ако получи куршум в сърцето.
Австриецът се почувствува неловко:
— Тези нацисти… — започна той.
— Те си знаят работата. — На дебелия като че ли му харесваше да кара приятеля си да трепери от страх. — Запомнете ми думите: те ще изхвърлят всички евреи от Германия. Направо ще ги изхвърлят.
Австриецът поклати глава:
— Не ми харесва това.
— Концентрационни лагери — продължи дебелият, като си запали пурата, — затварят ги там, карат ги да подписват нещо… После получават сърдечни удари.
— Това не ми харесва — повтори австриецът. — За търговията е лошо.
— Да — съгласи се дебелият, — за търговията е лошо. Това прави всичко толкова несигурно.
— Точно така. Никога не знаеш с кого търгуваш — дебелият се засмя. Имаше нещо особено зловещо в него. — Може да е труп.
Австриецът леко потрепера:
— Ами старецът, старият Ландауер? И него ли хванаха?
— Не, той е добре. По-хитър е от тях. Сега е в Париж.
— Не думайте!
— Смятам, че нацистите ще му вземат търговията. Такива неща правят сега.
— В такъв случай старият Ландауер сигурно ще се разори.
— Не и той! — Дебелият тръсна пепелта от пурата си с надменен жест. — Сигурно си има нещо закътано. Ще видите. Ще започне някоя нова търговия. Хитри са тези евреи…
— Така е — съгласи се австриецът. — Евреин не можеш да го държиш под вода, все ще изплува.
Тази мисъл като че ли малко го развесели. Той се оживи.