— Добре — каза той повече на себе си, отколкото на Брайън. Да видим с какво имаме работа тук, вали?
5
Кабината беше празна. При вида й Брайън усети как ръцете и вратът му настръхват. Беше прекрасно да знаеш, че „Боинг 767“ може да прелети хиляди мили на автопилот, използвайки информация, която е програмирана в инерциалната му система за навигация — Бог му беше свидетел, че сам беше пролетял достатъчно мили по този начин — но съвсем друго беше да видиш две празни места. Това беше, което го накара да изтръпне. През цялата си кариера никога не беше виждал празна кабина по време на полет.
Сега виждаше. Уредите за управление се движеха сами, извършваха безкрайно малките корекции, необходими за поддържане на самолета по предначертания му курс до Бостън. Таблото светеше в зелено. Двете малки крилца на индикатора за поведението на самолета стояха спокойно над изкуствения хоризонт. Зад двата малки, наклонени напред, прозореца в ранното утринно небе мигаха един милиард звезди.
— О, страхотно — каза момичето тихо.
— Ку-ку — каза Ник едновременно с нея. — Я виж тук, приятелче.
Ник сочеше към полупразна чаша кафе на сервизния плот от лявата страна на мястото на пилота. До кафето имаше един датски сладкиш, от който бяха отхапани две хапки. Това внезапно върна Брайън в съня му и той силно потрепери.
Каквото и да е било, станало е бързо — каза Брайън. — Виж и тук. И тук.
Той посочи първо към мястото на първия пилот и после към пода до мястото на втория пилот. В светлината на уредите за управление блестяха два ръчни часовника единият от тях водонепроницаем „Ролекс“, а другият — цифров „Пулсар“.
Ако искате часовници, може да си изберете каза един глас зад тях. — Там отзад има с тонове. — Брайън погледна през рамо и видя Албърт Коснър, който изглеждаше спретнат и много млад с малката си шапчица и фланелката с надпее „Кафе Хардрок“. До него стоеше възрастният господин с изтърканото спортно сако.
— Има ли наистина? — попита Ник. За пръв път, изглежда, беше загубил самообладание.
— Часовници, бижута и очила — каза Албърт. — Също и чантички. Но най-зловещото е, че има неща, които съм сигурен, че са от вътрешностите на хората. Неща като хирургически гвоздеи и сърдечни стимулатори.
Ник погледна Брайън Енгъл. Беше побледнял забележимо.
— Аз бях стигнал приблизително до същото заключение, както и нашият невъзпитан и приказлив приятел — каза той. — Че самолетът е кацнал някъде, по някаква причина, докато съм спал. Че повечето от пътниците — и екипажът също — някак си са били свалени.
— Ако беше започнало спускане, щях да се събудя веднага — каза Брайън. — Навик. — Откри, че не може да свали поглед от празните места, полуизпитата чаша кафе и полуизядения датски сладкиш.
— Нормално, аз бих казал същото — съгласи ос Ник, затова реших, че в питието ми е имало сънотворно.
„Не знам от какво се препитава този човек — — помисли — си Брайън, но със сигурност не продава стари автомобили.“
— В моето питие нямаше сънотворно — каза Брайън, — защото аз не пих нищо. — Аз също — каза Албърт.
— Във всички случаи не е било възможно да е имало кацане и излитане, докато сме спели каза им Брайън. — Самолетът може да лети на автопилот, а „Конкорд“ може и да каца на автопилот, но за да излети, му трябва човешко същество. — Значи не сме кацали — каза Ник.
— Не.
— Тогава къде са отишли всички, Брайън?
— Не знам — каза Брайън. Отиде до мястото на пилота и седна.
6
Полет 29 продължаваше на височина 12 000 метра, точно както му беше казала Мелани Тревър с курс 090. След час или два курсът щеше да се смени и самолетът щеше да завие на север. Брайън взе дневника на навигатора, погледна индикатора на скоростта и направи няколко бързи изчисления. След това си сложи слушалките.
— Центъра в Денвър, тук полет 29 на „Американ прайд“, приемам.
Включи на приемане… и не чу нищо. Абсолютно нищо. Нямаше дори шум, нямаше пукане, нямаше диспечери, нямаше други самолети. Провери положението на честотата на отговор: 7700 — точно колкото трябваше. След това превключи обратно на предаване.
Центъра в Денвър, отговорете, тук полет 29 на „Американ прайд“, повтарям, — „Американ прайд“, трансконтинентален, имам проблем, Денвър, имам проблем.
Отново превключи на приемане. Заслуша се.
Тогава Брайън направи нещо, което накара сърцето на Албърт Коснър — „Aсa“, да затупка по-бързо от страх: той удари с юмрук таблото за управление точно под радиоапаратурата. „Боинг 767“ беше пътнически самолет по последната дума на техниката. На такъв самолет не можеш да накараш радиото да проработи с бой. Това, което пилотът току-що беше направил, беше същото, което направи и той, когато се оказа, че старото му радио „Филко“, купено за долар на една разпродажба, не работи.