Той спря. Лоръл държеше ръката на Дина. Албърт подсвирна от изненада. Робърт Дженкинс, авторът на мистерии, гледаше замечтано в пространството с ръце върху бедрата.
— Всичко това е лошата новина — продължи Брайън. — Добрата новина е следната: самолетът не е повреден, имаме много гориво и аз съм достатъчно квалифициран, за да управлявам самолет от тази марка и модел. Също и да го приземя. Мисля, всички ще се съгласим, че да се приземим безопасно е най-важно за нас. Докато това не стане, не можем да направим нищо и аз искам да ви уверя, че ще се приземим благополучно. Последното нещо, което искам да ви предам, е, че направлението ни ще бъде Бангор, щата Мейн.
Полото рязко се изправи в седалката си.
— Каквооо? — изрева той.
— Апаратурата ни за навигация е в пълен ред, но не мога да кажа същото за земните навигационни сигнали — УКВ радиофара, който също използваме. При тези обстоятелства избрах да не влизам във въздушното пространство на летище Лоугън. Не успях да известя по радиото никого — нито във въздуха, нито на земята. Вероятно радиоапаратурата на самолета работи, но при сегашните обстоятелства не мога да разчитам на вероятности. Международното летище на Бангор има следните предимства: прекият път дотам е над суша, а не над вода, въздушният трафик по времето, в което трябва да кацнем — около 8.30 сутринта, ще бъде много по-слаб, ако се приеме, че изобщо ще има някакъв график, а летището в Бангор, което едно време беше военна авиобаза, притежава най-дългата писта по цялото източно крайбрежие на Съединените щати. Когато нашите английски и френски приятели на могат да кацнат в Ню Йорк, те приземяват „Конкорд“ там. Полото изкрещя:
— Аз имам важна делова среща в „Пруденшъл сентър“ тази сутрин в девет часа и ВИ ЗАБРАНЯВАМ ДА ЛЕТИТЕ КЪМ НЯКАКВО СКАПАНО ЛЕТИЩЕ В МЕЙН!
Дина скочи, после се сви от звука на гласа на Полото и се притисна до гърдите на Лоръл Стивънсън. Не плачеше — поне все още не плачеше — но Лоръл започна да усеща тласъци върху гърдите си.
— ЧУВАТЕ ЛИ МЕ? — Ревеше Полото. — A3 ТРЯБВА ДА БЪДА В БОСТЪН, ЗА ДА РАЗИСКВАМ НЕОБИКНОВЕНО ГОЛЯМА СДЕЛКА С ЦЕННИ КНИЖА ИМАМ НАМЕРЕНИЕ НА ВСЯКА ЦЕНА ДА ПРИСТИГНА НАВРЕМЕ ЗА СРЕЩАТА! — Той откопча предпазния си колан и започна да се изправя. Бузите му бяха почервенели, а челото му — восъчнобяло. Погледът му беше празен и Лоръл направо се изплаши, — НЕ РАЗБИРАТЕ ЛИ?…
— Моля — каза Лоръл. — Моля, господине, изплашихте момиченцето.
Полото обърна глава и същият неспокоен празен поглед попадна върху нея. Може би не трябваше да се намесва.
— ДА ИЗПЛАША МОМИЧЕНЦЕТО? ОТКЛОНЯВАМЕ СЕ КЪМ НЯКАКВО ПИКЛИВО ЛЕТИЩЕ НА МАЙНАТА СИ, А ВИЕ СЕ ТРЕВОЖИТЕ ОТ…
— Седни и млъкни или ще ти ударя един — каза Гафни и се изправи. Беше поне двайсет години по стар от Полото, но по-тежък и много по-широкоплещест. Беше навил ръкавите на червената си фланелена риза до лактите и когато сви ръцете си в юмруци, мускулите над китките му се издуха. Приличаше на дървар, който скоро ще излиза в пенсия.
Полото сви горната си устна и оголи зъбите си. Тази кучешка гримаса изплаши Лоръл, защото тя реши, че мъжът с полото знае каква гримаса прави. Първа би се учудила, ако се окажеше, че този човек не е луд.
— Не смятам, че трябва да правите това сам, татенце! — каза той..
— Няма да му се наложи. — Беше плешивият мъж — от бизнес салона. — Ако не млъкнете, аз самият ще ви ударя едно кроше.
Албърт Коснър събра цялата си смелост и каза:
— И аз, педераст такъв.
Каза го и усети огромно облекчение. Почувства се като един от мъжете във Форт Аламо, който престъпва през линията, начертана на земята от полковник Травис.
Полото се огледа. Устната му се вдигаше и спускаше отново в същата озъбена, кучешка гримаса.
— Разбирам. Разбирам. Всички сте против мене. Чудесно. — Той седна и ги загледа яростно. — Само ако разбирахте нещо от пазара на южноамерикански ценни книжа? — Той не довърши. На страничната облегалка на седалката до него имаше салфетка. Той я вдигна, погледна я и започна да я скубе.
— Не беше нужно — каза Гафни. — Не съм се родил грубиян, господине, и нямам такива склонности. — „Опитва се да изглежда приятен — помиели си Лоръл, но напрежението, а може би и гневът му си личат.“ Трябва просто да се отпуснете и да се успокоите. Погледнете случая откъм приятната му страна. Авиокомпанията сигурно ще ви върне пълната сума на билета за това пътуване.
Полото за миг погледна към Дон Гафни, после отново погледна салфетката. Спра да и скубе и започна да я разкъсва на дълги ленти.