Работата им, мисията им в живота (в света на Роджър Туми всичко имаше задача, всичко беше заето със сериозна работа) беше да улавят мързеливи, празноглави деца. Когато стана на седем години, Крейг вече беше точно като татко си — първокласен кариерист. Беше си поставил цел: ланголиерите никога нямаше да вземат него.
Бележник, в който нямаше шестици от горе до долу, не се приемаше. Шестицата беше предмет на лекция, пълна със страхотни предупреждения та това какво представлява животът, ако копаеш канавки или обръщаш кофи за боклук, а петицата водеше до наказание — най-често затваряне в стаята му за седмица. През време на тази седмица на Крейг се разрешаваше да излиза само за училище и за храна. За добро поведение наказанието не се намаляваше. От друга страна, и изключително постижение — например кога то Крейг спечели състезанието по десетобой между три училища, не гарантираше съответно признание. Когато Крейг показа на баща си медала, с който беше награден по този случай на събрание пред цялото училище баща му го погледна, изгрухтя веднъж и отново заби очи във вестника си. Когато Крейг беше на девет години, баща му умря от инфаркт. Всъщност това донякъде му донесе и облекчението, че банкерският еквивалент на генерал Патън го няма вече.
Майка му беше алкохоличка и от пиенето я възпираше само страхът от човека, за когото се беше омъжила. Когато Роджър Туми вече беше на сигурно място в земята, откъдето не можеше да претърсва за бутилките й и да ги троши, или пък да й удря шамари и да й казва да се опомни, за Бога, Катрин Туми започна с ентусиазъм делото на живота си. Тя ту почти задушаваше от любов сина си в прегръдките си, ту ледено го отхвърляше — в зависимост от това колко джин течеше в този момент в кръвта й. Поведението й често беше странно и понякога налудничаво. В деня, когато Крейг навърши десет години, тя сложи между два от пръстите на краката му клечка кибрит, запали я и изпя „Честит рожден ден“, докато клечката бавно догаряше и пламъчето пълзеше към плътта му. Каза му, че ако се опита да махне или изрита клечката, веднага ще го отведе в ДОМА ЗА СИРАЦИ. Заплахата за ДОМА ЗА СИРАЦИ беше редовна, когато Катрин Туми се беше заредила.
Така и така ще трябва да го направя му каза тя, когато запали клечката, която стърчеше между разтрепераните му пръсти като тъничка празнична свещичка. Ти си също като баща си. Той не знаеше да се забавлява, ти също не знаеш. Ти си един досадник, Креги-беги. Тя допя песента и духна клечката, преди Крейг да усети истинска болка, но той никога не забрави жълтия пламък, огъващата се, почерняваща дървена клечка и усилващата се топлина, докато майка му грачеше „Честит рожден ден, мили Креги-беги“ с гъгнивия си пиянски глас. Налягане..
Налягане в дълбините.
Крейг Туми продължи да получава от горе до долу шестици и продължи да прекарва много време в стаята си. Мястото, което преди беше негов затвор, беше станало негово убежище. Там предимно учеше, но понякога — когато нещата отиваха на зле, когато се чувстваше притиснат до стената — той откъсваше листа от тетрадка и един по един ги късаше на тесни ленти. Пускаше ги да падат в краката му на растяща купчина, а очите му гледаха празно в пространството. Но тези празни периоди не бяха чести. Все още.
Завърши гимназия като първенец на випуска. Майка му не дойде. Беше пияна. Завърши девети по успех Факултета по управление на Калифорнийския университет в Лос Анджелис. Майка му не дойде. Беше мъртва. На дъното на тъмната бразда, издълбана в центъра на собственото му сърце, Крейг беше съвсем сигурен, че ланголиерите най-накрая бяха дошли да я вземат.
Като част от обучението си за ръководител Крейг тръгна на работа в калифорнийската банкова корпорация „Пустинно слънце“. Справи се много добре, което не беше, изненада — все пак Крейг Туми беше свикнал да получава шестици от горе до долу, свикнал да расте при високите налягания, които съществуват в големите дълбочини. И понякога, след някое малко неблагополучие в работата (а в онези времена, само преди пет кратки години, всички неблагополучия бяха малки), той се връщаше в апартамента си в Уестууд, на по-малко от миля от апартамента, в който щеше да заживее Брайън Енгъл след развода, в с часове късаше хартия на малки ленти. Епизодите на късане на хартия постепенно зачестяваха.