През тези пет години Крейг управляваше бързата машина на корпорацията като състезателна хрътка, която преследва механичен заек. Тръгнаха слухове, че той може да стане най-младият вицепрезидент в славната четирийсетгодишна история на „Пустинно слънце“. Но някои риби са така устроени, че се развиват само донякъде и не повече — ако преминат заложените в тях предели, те експлодират.
Преди осем месеца Крейг Туми беше натоварен сам със своя голям проект — еквивалент на дипломна работа в рамките на корпорацията. Проектът беше създаден от отдела за облигации. Облигациите — чуждестранни облигации и облигации без покритие (те често бяха едни и същи) — бяха специалността на Крейг. В проекта се предлагаше да се изкупят ограничено количество съмнителни южноамерикански облигации — понякога наричани облигации на страшния дълг — по грижливо установено разписание. В теоретично отношение тези покупки бяха достатъчно солидни при съществуващата ограничена застраховка върху тях, а много по-голямото намаление на данъците поради големия оборот щеше да доведе до печалба (практически Чичо Сам се беше нагърбил самичък със задачата сложната структура на дълговете на Южна Америка да не се срути като къщичка от карти). Просто трябваше да се пипа внимателно.
Крейг Туми беше представил дързък план, който предизвика много повдигания на вежди. Планът беше изграден върху голяма покупка на различни аржентински облигации, като правило смятани за възможно най-лошите. Крейг се бореше яростно и убедително за плана си — показваше факти, цифри и предвиждания, за да докаже твърдението си, че аржентинските облигации са много по-солидни, отколкото изглеждат.. С един удар, твърдеше той, „Пустинно слънце“ може да стане най важният — най-_богатият_ купувач на чуждестранни облигации Западните щати. Парите, които щяха да спечелят, далеч нямаше да са толкова важни, колкото дълготрайното доверие, което щяха да изградят.
След големи дискусии — някоя от тях горещи — планът на Крейг за проекта получи зелена улица. Том Холби — старши вицепрезидент, дръпна настрани Крейг след събранието, за да му изкаже поздравленията я предупрежденията си.
— Ако в края на финансовата година нещата тръгнат по начина, по който очакваш, ще станеш любимец на всички. Ако не. Ще се окажеш на много ветровито място, Крейг. Съветвам те през следващите няколко месеца да се опиташ да си направиш заслон от вятъра.
— Няма да ми трябва заслон, господин Холби — каза Крейг уверено. — — Ще ми трябва делтаплан, за да летя по вятъра. Това ще бъде покупката на облигации на века — като да откриеш диаманти на разпродажба в хамбар. Само почакайте и ще видите.
Същата вечер той се прибра вкъщи рано и веднага след като затвори вратата на апартамента си и я заключи три пъти, уверената усмивка изчезна от лицето му. На нейно място се появи старото неспокойно изражение на празнота. По пътя за вкъщи беше купил цяла дузина списания. Взе ги в кухнята, подреди ги внимателно върху масата пред себе си и започна да ги къса на дълги, тесни ленти. Продължи да прави това повече от шест часа. Късаше, докато „Нюзуик“, „Таймс“ и „Ю. С. Нюз“ не покриха целия под около него. Обувките му марка „Гучи“ се заровиха в тях. Изглеждаше като единствения оцелял след експлозия във фабрика за телеграфна лента.
Облигациите, които беше предложил за купуване — по-специално аржентинските облигации, представляваха МНОГО по-голям риск, отколкото той можеше да понесе. Беше прокарал предложението си, като беше преувеличил някои факти, премълчал други… и дори измислил трети. Всъщност последните бяха съвсем малко. След това си беше отишъл вкъщи и беше късал хартия на ивици с часове, чудейки се защо го прави. Не знаеше нищо за рибите, които живеят в дълбините, живеят и умират, без дори да са виделя слънцето. Не знаеше, че има както риби, така и хора, за които заплаха не е налягането, а липсата на налягане. Знаеше само, че беше почувствал непреодолима принуда да купи тези облигации, да залепи мишена на собственото си чело.
Сега трябваше да се срещне за облигациите с представителите на пет големи банкови корпорации в „Пруденшъл сентър“ в Бостън. Щеше да има голямо сравняване на бележки, голямо обсъждане на бъдещето на световния пазар на облигации, голямо обсъждане на покупките през последните шестнайсет месеца и на резултата от тези покупки. И преди първият ден от тридневната конференция да завърши, всички щяха да знаят това, което Крейг Туми знаеше от деветдесет дни: облигациите, които беше закупил, сега струваха по-малко от шест цента за долар. И не след дълго големите шефове в „Пустинно слънце“ щяха да открият истината — че е купил три пъти повече, отколкото имаше пълномощия да купи. Той беше вложил и последната стотинка от личните си спестявания… което, разбира се, не ги интересуваше.