Облаците сега бяха съвсем близо. Робърт Дженкинс виждаше как тъмният силует на „Боинг“-а се носеше напред по бялата повърхност точно под самолета. Скоро самолетът щеше да целуне собствената си сянка и да изчезне. Никога през живота си не беше имал предчувствие, но сега му дойде — сигурно и пълно. „Когато се врежем в тези облаци, ще видим нещо, което не е виждало нито едно човешко същество. Нещо, което изобщо не е за вярване… и все пак ще бъдем принудени да повярваме. Няма да имаме избор.“
Ръцете му стиснаха здраво страничните облегалки на седалката. Капка пот се търколи в окото му. Вместо да вдигне ръка, за да я избърше, Дженкинс се опита да я отстрани с мигане. Ноктите му се забиха в облегалките.
— Какво става? — попита Дина тревожно. Ръцете й бяха сключени около ръцете на Лоръл. Бяха малки, но стискаха силно до болка. — Нали всичко ще бъде наред?
Лоръл погледна надолу през прозореца. Сега „Боинг“-ът минаваше точно по върховете на облаците и първите късове захарен памук се плъзнаха пред очите й. Самолетът изпадна в нова серия от тласъци и тя трябваше да сподави стона, който се надигна в гърлото й. За пръв път в живота си се чувстваше физически болна от ужас.
— Надявам се, миличка — каза тя, — надявам се, но наистина не знам.
8
— Какво показва радарът ти, Брайън? — попита Ник. — Нещо необичайно? Или нищо?
— Нищо — каза Брайън. — Показва, че светът е там долу и това е всичко. Ние сме?
— Почакай — каза Ник. В гласа му имаше приглушен, сподавен звук, сякаш гърлото му се беше стеснило до размерите на иглено ухо. — Набери височина отново. Нека да премислим. Чакай да се разсеят облаците.
— Няма достатъчно време и няма достатъчно гориво. — Очите на Брайън бяха впити в приборите му. Самолетът отново заподскача. Той автоматично извърши корекциите. — Задръж. Влизаме.
Натисна кормилото напред. Стрелката на висотомера се заплъзга бързо под стъкленото си прозорче. И „Боинг“-ът навлезе в облаците. За момент опашката му изостана, стърчейки над пухкавата повърхност като перка на акула. След миг тя също изчезна и небето остана празно — като че ли там никога не беше имало самолет.
ГЛАВА 4
В облаците. Добре дошли в Бангор. Тур за овации. Улеят и конвейерната лента. Звукът „не звънят телефони“, Крейг Туми прави самостоятелно пътешествие. Предупреждението на сляпото момиченце.
1
Главният салон навлезе от ярката слънчева светлина в тъгата на късния здрач и самолетът се затресе по-силно. След едно особено силно друсване Албърт почувства тежест върху лявото си рамо. Погледна и видя главата на Бетани — тежка като зряла октомврийска тиквай Момичето беше припаднало.
Самолетът подскочи отново и от първа класа се чу глух звук. Този път изпищя Дина, а Гафни извика:
— „Какво беше това? За Бога, какво беше това?“
— Количката за напитки — каза Боб Дженкинс с нисък, сух глас. Помъчи се да говори по-високо, така че да го чуят, и откри, че не успява. Количката за напитки беше оставена там, помните ли? Мисля, че трябва да се е дотъркаляла до…
Самолетът направи луд скок като железница в лунапарк, пропадна надолу с рязък удар и количката за напитки се преобърна с трясък. Счупиха се стъкла. Дина извика отново.
Няма нищо — каза тревожно Лоръл. — Не ме стискай толкова силно, миличка, всичко е наред?
— Моля ви, не искам да умра! Само не искам да умра!
— Нормална въздушна буря, приятели — гласът на Брайън, който идваше от високоговорителите, звучеше спокойно… но Боб Дженкинс си помисли, че в този глас звучи едва сдържан ужас, — само бъдете…
Ново рязко люшкане. Нов трясък от падането на нови чаши и бутилчици от прекатурената количка за напитки.
— … и спокойни — довърши Брайън. От другата страна на прохода, вляво от Дон Гаф — ни, се чу: „Къс-с-с-с.“
Гафни се обърна към звука.
— Престани веднага, идиот такъв, или ще натикам остатъците от списанието право в гърлото ти.
Крейг го погледна невиждащо.
— Само се опитай, стар глупак.
Самолетът отново се вдигна и пропадна. Албърт се наклони през Бетани към прозореца. Гърдите й меко се притиснаха до ръката му и за пръв път през последните пет години това чувство не измести веднага всичко друго от съзнанието му. Той се вгледа през прозореца, търсейки безнадеждно процеп между облаците, опитвайки се да измисли процеп между облаците.
Нямаше нищо освен тъмносиви сенки.