Загаси двигателите и за миг остана неподвижен. Сега не се чуваше никакъв звук освен лекия шепот на допълнителното захранващо устройство — едно от четирите — в задната част на самолета. Ръката на Брайън се премести към ключа, на който пишеше „ВЪТРЕШНО ЗАХРАНВАНЕ“, докосна го и веднага се дръпна. Изведнъж му се прииска да не загасва абсолютно всичко. Нямаше причина да остави нещо да работи, но гласът на инстинкта беше много силен.
„Освен това — помисли си той — не мисля, че има някой, който би надал вой за хабенето на гориво… на малкото, което е останало за хабене.“ Разкопча предпазния ремък и стана. — А сега какво, Брайън? — попита Ник. Той също беше станал и Брайън забеляза за пръв път, че Ник беше поне с десет сантиметра по-висок от него. Помисли си: „Аз командвах положението. Откакто се случи това зловещо нещо — и, за да бъда по-точен, откакто открихме, че се е случило — положението командвах аз. Но мисля, че съвсем скоро това ще се промени.“
Откри, че не го е грижа. Управлението на „Боинг“-а в облаците беше отнело и последния му грам кураж, но той не очакваше никакви благодарности за това, че не си беше загубил ума и си беше свършил работата; куражът беше едно от нещата, за които му плащаха. Спомни си как веднъж един пилот му каза: „Плащат ни сто хиляди долара или повече годишно, Брайън, и наистина го правят само по една причина. Знаят, че в кариерата на почти всеки пилот има трийсет или четирийсет секунди, когато той наистина може да се прояви. Плащат ни, за да не се вцепеним, когато накрая тези секунди настъпят.“
Всичко беше много добре, докато мозъкът му казваше, че трябва да се спуска през облаците или вече, просто няма избор; окончанията на нервите му просто продължаваха да крещят своето предупреждение, телеграфирайки високоволтовия си ужас пред неизвестното. Дори Ник, какъвто и да беше и каквото и да правеше на земята, беше поискал да отстъпят пред облаците, когато се стигна до критичния момент. Той имаше нужда от Брайън, за да направи това, което трябваше да се направи. Той и всички останали имаха нужда Брайън да бъде техният кураж. Сега обаче бяха кацнали и вече нямаше чудовища зад облаците само тази зловеща тишина и едно изоставено влакче за багаж, което стоеше под крилото на „Делта 727“.
„И така, ако искаш да командваш и да бъдеш капитан, приятелю извивач на носове, имаш благословията ми. Даже ще ти дам да си сложиш шапката ми, ако искаш. Но не преди да слезем от самолета. Докато ти и останалите гъски не слезете наистина на земята, аз отговарям за вас.“
Но Ник му беше задал въпрос и Брайън реши, че той заслужава отговор.
— Сега слизаме, а после ще видим кое как е — каза той и се измъкна покрай англичанина.
Ник го спря с ръка.
— Мислиш ли, че?
Брайън усети пристъп на изненадващ гняв. Освободи се от ръката на Ник.
— Мисля, че трябва да слезем от самолета — каза той, — Няма кой да доближи подвижния коридор до нас или да ни докара стълба, така че мисля, че трябва да използваме аварийния улей. След това мисли ти, приятелче.
Той мина през първа класа… и почти падна върху количката за напитки, която лежеше на едната си страна. Имаше много счупени стъкла, миришеше на алкохол — очите му се насълзиха. Брайън прекрачи боклуците. Ник го настигна към края на салона за първа класа.
— Брайън, ако съм казал нещо, което те е обидило, съжалявам. Ти извърши страхотно добра работа.
— Не си ме обидил — каза Брайън. — Просто през последните десетина часа трябваше да се справям с разхерметизиран самолет над Тихия океан, да открия, че бившата ми жена е умряла в някакъв глупав пожар в апартамента си в Бостън и че Съединените щати са били закрити. Чувствам се малко чалнат.
Мина през бизнес класата и влезе в главния салон. За миг там се възцари пълна тишина — всички просто седяха и го гледаха с белите си лица с нямо неразбиране.
После Албърт Коснър започна да ръкопляска.
След миг към него се присъедини Боб Дженкинс… и Дон Гафни… и Лоръл Стивънсън. Плешивият мъж се огледа и също започна да ръкопляска.
— Какво има? — попита Дина Лоръл. — Какво се е случило?
— Капитанът — каза Лоръл и заплака. — Капитанът, който ни свали на земята в безопасност.