— Добре — каза Ник. Опитваше се да се прави на бодър, но си личеше, че е стъписан, — да опитаме с телефоните, а?
Докато той вървеше към редицата от телефони, Албърт се разходи до гишето, на компаниите за коли под наем. На рафтовете на задната стена видя папки за „Бригс“, „Хендълфорд“, „Марчант“, „Фенвик“ и „Пестълман“. Без съмнение във всяка от тях имаше договор за наемане заедно с карта на централната зона на щата Мейн, а на всяка карта имаше и стрелка с надпис „ВИЕ СТЕ ТУК“, която да сочи към град Бангор.
„Но къде сме ние всъщност? — се чудеше Албърт. — И къде са «Бригс», «Хендълфорд», «Марчант», «Фенвик» и «Пестълман»? Не са ли пренесени в друго измерение? Може би това е «Благодарният мъртвец»? Може би «Мъртвецът» се, играе някъде в щата и всички са заминали на представлението…“
Чу зад себе си сухо драскане. Подскочи и бързо се обърна, вдигна калъфа на цигулката като тояга. Пред него стоеше Бетани и поднасяше запалена клечка кибрит към цигарата си. Тя повдигна вежди.
— Изплаших ли ви?
— Малко — каза Албърт, свали калъфа и я погледна с плаха, притеснена усмивка.
— Съжалявам. — Тя загаси клечката, хвърли я на пода и дълбоко дръпна от цигарата си. — Така. Поне това е по-добре. Не посмях да запаля в самолета. Беше ме страх нещо да не избухне.
Край тях мина Боб Дженкинс.
— Знаете ли, аз ги оставих преди около десет години.
— Моля, без лекции — каза Бетани. — Имам чувството, че ако се отървем живи и здрави, ще попадна на лекции за цял месец. Твърдо. Здраво заключена.
Дженкинс повдигна вежди, но не попита за обяснение.
— Всъщност — каза той — смятах да ви помоля за една цигара. Изглежда, сега е отличен момент за подновяване на запознанството със старите навици.
Бетани се усмихна и му предложи една „Марлборо“. Дженкинс я взе и запали. Всмукна и дълго кашля от дима.
— Наистина сте отвикнали — отбеляза тя. Дженкинс се съгласи.
— Бързо ще свикна пак. Боя се, че това е истинският ужас от навика. Вие двамата забелязахте ли часовника?
— Не — каза Албърт.
Дженкинс посочи към стената над вратите на мъжката и дамската тоалетна. Часовникът на стената показваше 4.07.
— Съвпада — каза той. — Знаем, че сме били известно време във въздуха, когато се е случило да го наречем Събитието, докато намерим по-добър термин. 4.07. В източно дневно време това прави 1.07 тихоокеанско дневно време. Така че сега знаем момента.
— Виж ти, това е страхотно — каза Бетани.
— Да — каза Дженкинс, като или не забеляза, или предпочете да не забележи леката нотка на сарказъм в гласа й. — Но има нещо нередно. Бих искал навън да имаше слънце. Тогава щях да съм сигурен. — Какво имате предвид? — попита Албърт.
— Часовниците — поне електрическите — не вършат работа. Няма ток. Но ако имаше слънце, бихме могли да получим поне груба представа колко е часът по дължината и посоката на сенките. Моят часовник показва девет без четвърт, но аз не му вярвам. Струва ми се, че е по-късно. Няма доказателство и не мога да го обясня, но е така.
Албърт се замисли за това. Огледа се. Погледна отново към Дженкинс.
— Знаете ли — каза той, — така е. Чувствам се като че ли е почти обяд. Не е ли глупаво?
— Не е глупаво — каза Бетани. — Това е просто смяна на времето при дълъг полет.
— Не съм съгласен — каза Дженкинс. — Ние пътувахме от запад на изток, госпожице. Всяко объркване в чувството за време, което изпитват пътуващите от запад на изток, е в обратна посока. Те чувстват, че е по-рано, отколкото би трябвало да бъде.
— Искам да ви попитам за нещо, за което споменахте в самолета — обади се Албърт. — Когато капитанът предположи, че трябва да има и други хора тук, вие казахте „фалшива логика“. Всъщност казахте го два пъти. Но това ми се вижда съвсем достатъчно. Ние всички бяхме заспали и ние сме тук. И ако това нещо се е случило в — Албърт погледна към часовника — 4.07 ч. Бангорско време, почти всички в града трябва да са били заспали.
— Да — каза безизразно Дженкинс. — Тогава къде са?
Албърт се затрудни.
— Ами?
Чу се трясък — Ник беше окачил ядосано слушалката на един от телефонните автомати. Последният автомат от дългата редица — беше проверил всички.
— Никакъв сигнал — каза той. — Нищо. Нито на градските, нито на вътрешните. Брайън, към звука „не лаят кучета“ може да добавиш звук „не звънят телефони“.