ГЛАВА 7
Дина в долината на сенките. Най-бързият тостер на изток от Мисисипи. Надбягване с времето. Ник взема решение.
1
Албърт, Брайън, Боб и Ник си предадоха един на друг сандвича с фъстъчено масло и конфитюр. Всеки от тях отхапа по две хапки и после той се свърши… но докато още го имаше, Албърт си помисли, че никога през живота си не беше забивал зъбите си в толкова прекрасна кльопачка. Коремът му се разбуди и веднага започна да се бунтува за още.
— Мисля, че тази част ще хареса най-много на нашия плешив приятел — господин Уоруик — каза Ник, като преглъщаше. Той погледна към Албърт.
— Ти си гений, Ас. Знаеш това, нали? Нищо друго освен чист гений.
Албърт се изчерви от щастие.
— Какво толкова — каза той. — Просто малко от онова, което господин Дженкинс нарича дедуктивен метод. Ако два потока, които текат в различни посоки, се срещнат те се смесват и образуват водовъртеж. Видях какво се случи с кибрита на Бетани и си помислих, че нещо подобно може да се случва и тук. А после и червената риза на господин Гафни. Тя задочна да губи цвета си. Така че си помислих — добре, ако нещо започне да избледнява, когато вече не е на самолета, може би ако донесеш избледняло нещо на самолета, то би?
— Мразя да прекъсвам — каза тихо Боб, — но мисля, че ако възнамеряваме да правим опит да се върнем обратно, трябва да започнем този процес, колкото е възможно по-скоро. Звуците, които се чу — ват, ме тревожат, но повече ме тревожи нещо друго. Този самолет не е затворена система. Мисля, че е много възможно след известно време той да започне да губи своята… своята…
— Своята самостоятелност във времето? — предложи Албърт.
— Да. Добре казано. Всяко гориво, което заредим сега в резервоарите, ще може да изгори, но след няколко часа може и да не изгори.
На Брайън му хрумна една неприятна мисъл — че горивото може да спре да гори на средата на пътя през страната, докато самолетът се намира на височина 12 000 метра. Той отвори уста да им го каже… и отново я затвори. Какъв смисъл имаше да пуска такава мисъл в съзнанието им, след като не можеха да направят нищо, ако беше вярна?
— С какво започваме, Брайън? — попита Ник с обработен, делови глас.
Брайън си повтори процеса наум. Щеше да бъде малко странен, особено заради участието на хора, чийто опит със самолетите може би започваше и завършваше с детските модели, но той си помисли, че ще могат да се справят.
— Започваме с включване на моторите и рулиране колкото е възможно по-близко до „Делта 727“ — каза той. — Когато стигнем дотам, ще изгася мотора на десния борд, а ще оставя да работи мотора на левия борд. Имаме късмет. Този самолет „Боинг 767“ е снабден с резервоари за гориво в самите крила и система за допълнително захранване с енергия, която,,.
Отвън долетя пронизителен, панически писък, който проряза непрестанния трополящ шум като нож, стържещ по порцеланова чиния. Последваха го стъпки — някой се качваше тичешком по стълбата. Ник се обърна натам и ръцете му направиха жест, който Албърт веднага разпозна — беше виждал този жест у някоя момчета, които бяха побъркани на тема бойни изкуства и тренираха постоянно. Това беше класическа отбранителна позиция на борбата тае-куон-до. След миг на вратата се показа бледото, ужасено лице на Бетани и Ник отпусна ръце.
— Елате! — крещеше Бетани. — Елате бързо! — Тя едва поемаше въздух от тичане, после тръгна обратно към платформата на стълбата. За миг Албърт и Брайън бяха сигурни, че ще се спъне по стръмните стъпала и ще си счупи врата. После Ник скочи, хвана я с ръка за врата и я издърпа в самолета. Бетани дори не разбираше, че им беше викала отблизо. Тъмните й очи святкаха към тях от белия кръг на лицето й. — Моля, елате! Той я намушка! Мисля, че тя умира!
Ник постави ръце на раменете й и наведе лицето си към нейното, сякаш имаше намерение да я целуне.
— Кой намушка кого? — попита той много тихо. — Кой умира?
— Аз… тя… го-го-сподин Т-т-туми…
— Бетани, кажи „чашка“.
Тя го погледна с шокиран, неразбиращ поглед. Брайън гледаше към Ник, сякаш той беше полудял. Ник леко разтърси раменете на момичето.
— Кажи „чашка“. Веднага.
— Ч-ч-чашка.
— „Чашка и чинийка“. Кажи го, Бетани.
— Чашка и чинийка.
— Хубаво. По-добре ли си?
Тя кимна.
— Да.
— Добре. Ако усетиш, че отново губиш самообладание, веднага кажи „чашка“ и ще се овладееш отново. Сега — кой е намушкан?
— Сляпото момиче. Дина.
— По дяволите. Добре, Бетани. Просто… — Ник рязко повиши глас, когато видя, че Брайън минава зад Бетани и се отправя към стълбата, а точно зад него е Албърт. — Не! — извика гой с рязък, силен глас, който спря и двамата. — Стой на място, дявол да го вземе!