Мислите му се завъртяха. О, той беше така объркан!
Видя една по-малка врата, която водеше навън, изправи се и тръгна към нея. После спря. Отвън започваше път и този път без съмнение водеше към Бангор, но какво от това? Не го беше грижа за Бангор; Бангор съвсем определено не беше част от този приказен ГОЛЯМ ФИЛМ. Това, към което се стремеше, беше Бостън. Ако можеше да стигне дотам, всичко щеше да бъде наред. А какво означаваше това? Баща му щеше да знае. Това означаваше да СПРЕ ДА ТЪРЧИ НАОКОЛО и ДА СЕ ЗАЕМЕ С ПРОГРАМАТА.
Умът му се хвана за тази мисъл, както корабокрушенецът се хваща за парче дърво — всичко, което все още плава, дори и ако това е вратата на клозета, е достойно за такъв стремеж. Ако можеше да стигне в Бостън, всичките тези преживявания той щеше да ги… да ги…
— Да ги забравя — промърмори той.
При тези думи ярък лъч на разум просветна в мрака на главата му и един глас (може би беше гласът на баща му) извика одобрително „О, ДА!“
Но как щеше да направи това? Бостън беше твърде далеч, за да отиде дотам пеша, а останалите нямаше да го пуснат обратно на борда на единствения самолет, който все още беше в изправност. Не и след това, което беше сторил на тяхното сляло талисманче.
— Но те не знаят — прошепна Крейг, — Те не знаят, че съм им направил услуга, защото не знаят какво е тя. — Той дълбокомислено кимна. Очите му — огромни и влажни — светеха в тъмнината.
„Промъкни се незабелязано — му прошепни гласът на баща му. — Промъкни се незабелязано на самолета.“
„Да! — добави гласът на майка му. Промъкни се незабелязано! Това е билетът ти. Креги-беги! Ако го направиш, няма да ти трябва билет, нали?“
Крейг недоверчиво погледна към лентата за багаж. По нея можеше да стигне до асфалта, но ако те са оставили пост пред самолета? Пилотът няма да се сети за това — извън пределите на кабината този човек очевидно беше тъпак, — но англичанинът почти сигурно щеше да се сети.
И така, какво трябваше да направи?
Ако страната на терминала откъм Бангор не беше добра, а страната откъм пистата също не беше добра, то какво трябваше да направи и къде трябваше да отиде?
Крейг погледна нервно към неподвижния ескалатор. Скоро ще започнат да го търсят — без съмнение начело с англичанина, — а той стоеше тук, по средата на залата, толкова открит, колкото стриптизьорка, която е хвърлила последните части от тоалета си на публиката.
„Трябва да се скрия, поне засега.“
Беше дочул шума от пускането на реактивните двигатели отвън, но това не го разтревожи — той знаеше едно-друго за самолетите и разбираше, че Енгъл не може да отиде никъде, докато не зареди с гориво. А зареждането щеше да отнеме време. Не трябваше да се тревожи, че ще тръгнат без него.
Поне засега не.
„Скрий се, Крейги. Точно това трябва да направиш сега. Трябва да се скриеш, преди да дойдат за тебе.“
Той бавно се обърна в търсене на най-доброто място, като присвиваше очи в увеличаващата се тъмнина. И този път видя един надпис на вратата, която се намираше между гишето на „Авис“ и Туристическата агенция на Бангор. Той гласеше:
Знак, който не означаваше почти нищо.
Крейг побърза към вратата и докато вървеше, хвърляше нервни погледи назад през рамо. Както и е вратата на летищната охрана, дръжката не се въртеше, но когато я бутна, вратата се отвори. Крейг погледна за последен път през рамо и като не видя някого, затвори вратата след себе си.
Погълна го пълен, съвършен мрак — тук вътре тоя беше сляп като момиченцето, което беше пронизал. Нямаше нищо против — всъщност това дори му харесваше. Освен когато си с жена, от тебе никога не се очаква да правиш нещо съществено в тъмнината. В тъмнината добрата работа преставаше да бъде от значение.
Тук бе дори по-добре — дъвчещият звук на ланголиерите беше приглушен.
Крейг бавно тръгна напред — беше протегнал ръце и влачеше крака. На третата крачка бедрото му се опря в някакъв твърд предмет, който приличаше на ръба на бюро. Посегна напред и надолу. Да. Бюро. Опипа го с ръце за момент и почувства спокойствие от това докосване до атрибутите на учрежденска Америка — купчина листа, отделения за входящи и изходящи документи, попивателна, кутийка, пълна с кламери, комплект писалка и молив. Придвижи се до далечната част на бюрото и там хълбокът му се блъсна в страничната облегалка на стол. Крейг се промъкна между стола и бюрото и седна. Седнал зад бюрото се почувства още по-добре — спокоен, владеещ се. Потърси с ръка горното чекмедже и го отвори. Опипа вътре за оръжие — нещо остро; Почти веднага ръката му напипа нож за отваряне на писма.