— Добре тогава. Идете да намерете носилка и я донесете. Ако в канцеларията на „Летищни служби“ няма, потърсете някъде другаде. Ако до петнайсет минути не намерите нищо — не, нека са десет, — просто се върнете и ще я пренесем.
— Не бива да правите това! — извика слабо Лоръл. — Ако има вътрешен кръвоизлив? Ник погледна нагоре към нея.
— Вече има вътрешен кръвоизлив. И мисля, че десет минути е цялото време, което можем да отделим.
Лоръл отвори уста да отговори, да противоречи, но хрипкавият шепот на Дина я спря.
— Той е прав.
Дон мушна острието на ножа в колана си.
— Хайде, синко — каза той.
Те прекосиха терминала заедно и тръгнаха надолу по ескалатора към първия етаж. Докато вървяха, Албърт омота края на заредената си покривка около китката си.
5
Ник отново съсредоточи вниманието си върху момичето на пода.
— Как се чувстваш, Дина?
— Много ме боли — каза отпаднало Дина.
— Да, разбира се, че боли — каза Ник. — И се боя, че от това, което смятам да направя, ще те заболи доста повече — поне за няколко секунди. Но ножът е в белия ти дроб и трябва да излезе оттам. Знаеш това, нали?
— Да. — Тъмните й невиждащи очи погледнаха нагоре към него. — Страх ме е.
— И мене също, Дина. И мене също. Но това трябва да се направи. Готова ли си?
— Да.
— Браво. — Ник се наведе и леко я целуна по бузата. — Ти си добро, смело момиче. Няма да трае дълго, обещавам ти. Искам просто да лежиш колкото можеш по-неподвижно и да се помъчиш да не кашляш. Разбираш ли ме? Много е важно. Помъчи се да не кашляш.
— Ще се помъча.
— За миг или два може да почувстваш, че не можеш да дишаш. Може дори да почувстваш, че от тебе излиза въздух като от пробита гума. Това е страшно чувство, миличка, и то може да те накара да поискаш да се раздвижиш или да извикаш. Не трябва да правиш това. И не трябва да кашляш.
Дина отговори нещо, което никой от тях не можа да чуе.
Ник преглътна, с бърз жест избърса потта от челото си и се обърна към Лоръл.
— Сгъни две от тези покривки на квадратни тампони. Колкото може по-дебели. Застани на колене до мене. Колкото може по-близо. Уоруик, свалете колана си.
Руди започна да изпълнява веднага.
Ник погледна отново към Лоръл. Тя пак беше поразена, този път не неприятно, от силата на погледа му.
— Аз ще хвана дръжката на ножа и ще го извадя. Ако не го задържи някое от ребрата й — ако се съди по положението му, не мисля, че е така, — острието ще излезе с едно бавно, плавно дърпане. В момента, в който излезе, аз ще се дръпна назад и ще ти освободя място до гърдите на момичето. Ще поставиш един от тампоните си върху раната и ще натиснеш. Натисни силно. Не се бой, че ще я заболи или че ще притиснеш толкова гръдния й кош, че да не може да диша. Белият й дроб е пробит поне на едно място, обзалагам се, че дори на две. Това е, за което трябва да се безпокоим. Разбираш ли?
— Да.
— Когато си поставила тампона, аз ще я повдигна срещу натиска, който ти прилагаш. Ако тогава видим кръв на гърба на роклята й, господин Уоруик ще пъхне другия тампон под нея. После ще вържем компресите здраво.
Той погледна към Руди.
— Когато го поискам, приятелю, подайте ми го. Не ме карайте да го искам два пъти.
— Няма.
— Виждаш ли добре, за да извършиш това, Ник? — попита Лоръл.
— Мисля, че да — отвърна Ник. Надявам се. — Той отново погледна към Дина. — Готова ли си?
Дина промърмори нещо.
— Добре — каза Ник. Пое дълбоко въздух и го изпусна. — Бог да ми помага.
Обхвана с тънките си ръце с дълги пръсти дръжката на ножа както човек хваща бейзболна бухалка. Дръпна. Дина изпищя. От устата й излезе голям съсирех кръв. Лоръл се беше навела напрегнато напред и лицето й изведнъж се окъпа в кръвта на Дина. Тя се отдръпна.
— Не! — просъска Ник към нея, без да се оглежда. — Не смей да ми припадаш! Не смей!
Лоръл отново се наведе напред, онемяла и трепереща. Острието — матовосребрист триъгълник в дълбокия мрак, излезе от гърдите на: Дина и блесна във въздуха. Гърдите на сляпото момиченце се надигнаха и се чу висок, непознат, свистящ звук — раната всмукваше навътре.
— Сега! — измуча Ник. — Натискай! Колкото можеш по-силно!
Лоръл се наведе напред. За миг видя кръвта, бликаща от — отвора в гърдите на Дина, и после раната беше покрита. Почти веднага тампонът от покривка стана топъл и мокър.
— По-силно — изръмжа Ник към нея. — Натисни по-силно! Запуши раната.