Сега Лоръл разбра какво имат предвид хората, когато казват за някой, че е напълно откачен — самата тя се чувстваше на ръба на откачането.
— Не мога! Ще счупя ребрата й, ако…
— Майната им на ребрата! Трябва да запушиш раната!
Коленичилата Лоръл се наведе напред и натисна с цялото си тегло. Сега виждаше как течността изтича между пръстите й, макар че беше сгънала дебело тампона.
Англичанинът захвърли настрани ножа и се наведе напред, докато лицето му почти се допря до лицето на Дина. Очите й бяха затворени. Той повдигна един от клепачите й.
— Мисля, че най-сетне е в безсъзнание — каза той. — Не мога да кажа със сигурност, защото очите й са много особени, но силно се надявам да е така. — Косата беше паднала върху челото му. Той я отметна нетърпеливо с рязко движение на главата си и погледна към Лоръл.
— Справяш се добре. Стой така, нали? Сега ще я обърна. Докато го правя, поддържай натиска.
— Има толкова много кръв — изстена Лоръл. — Няма ли да се задави?
— Не знам. Натискай. Готов ли сте, господин Уоруик?
— О, Боже, мисля, че да — изграчи Руди Уоруик.
— Добре. Започваме. — Ник провря ръце под дясната лопатка на Дина и се намръщи.
— По-зле е, отколкото мислех — промълви той. — Много по-зле. Тя е прогизнала. — Започна леко да повдига Дина срещу натиска, който прилагаше Лоръл. Дина издаде нисък, хъркащ стон. Буца полусъсирена кръв изскочи от устата й и се лепна на пода. Сега Лоръл чуваше дъжда от кръв, който падаше на мокета под момичето.
Изведнъж светът започна да изчезва.
— Натискай! — извика Ник. — Не пускай!
Но тя губеше свяст.
Това, което направи, се дължеше само на представата, какво ще си помисли Ник Хоупуел за нея, ако тя наистина припадне. Лоръл изплези език между зъбите си като дете, което се глези, и го захапа колкото имаше сила. Болката беше рязка и силна. Устата й веднага се изпълни със соления вкус на кръв… но усещането, че светът отплува като голяма ленива риба в аквариум, отмина. Тя отново беше тук.
От долния етаж долетя внезапен крясък от болка и изненада. След него се чу хриплив вик. Веднага след вика — висок, пронизителен писък.
И Руди, и Лоръл се обърнаха.
— Момчето! — извика Руда. — Той и Гафни. Те…
— Все пак са открили господин Туми — каза Ник. Лицето му бе замръзнало в невероятно усилие. Сухожилията на врата му изпъкваха като стоманени въжета. — Остава ни само да се надяваме…
Отдолу се чу тупване, последвано от ужасяващ вой на болка. После цяла серия приглушени удари.
… че са овладели положението. Сега не можем да направим нищо повече. Ако прекъснем това, което правим по средата, момиченцето ще умре със сигурност.
— Но това звучеше като гласа на момчето!
— Не може да му се помогне, нали? Пъхнете тампона под нея, Уоруик. Направете го веднага или ще ви ритна право в задника!
6
Дон водеше по пътя към ескалатора, после спря за малко под него и бръкна в джоба си. Извади нещо малко и продълговато, което слабо блестеше в тъмното.
— Моята стара „Зипо“ — каза той. — Мислиш
Ли, че все още пали?
Не знам — каза Албърт, — Може би… за малко. По-добре не опитвайте, докато не се наложи. Надявам се, че пали. Без нея няма да можем да виждаме нищо.
— Къде са тези „Летищни служби“?
Албърт посочи към вратата, през която преди по-малко от пет минути беше влязъл Крейг Туми. — Точно там.
— Мислиш ли, че е отключена?
— Ами — каза Албърт, — има само един начин да разберем.
Пресякоха залата — Дон все още водеше със запалката в ръка.
7
Крейг ги чу да идват — нови слуги на ланголиерите, без съмнение. Но не се тревожеше. Беше се погрижил за онова нещо, което се беше маскирало като момиченце, щеше да се погрижи и за тези другите. Стисна ножа за отваряне на писма и заобиколи бюрото, долепен до стената.
— Мислиш ли, че е отключена?
— Ами, има само един начин да разберем.
„Сега ще разбереш ти“ — помисли Крейг. Той стигна до стената, на която беше вратата. По нея имаше рафтове с натрупани книжа. Посегна и напипа пантите на вратата. Добре. Отварянето на вратата ще го предпази от тях… въпреки че едва ли можеха да го видят. Беше тъмно като в рог. Той вдигна ножа за отваряне на писма на височината на раменете си.
— Дръжката не помръдва. Крейг се отпусна… но само за миг.
— Опитай да я бутнеш. — Това беше хитрото момче.
Вратата започна да се отваря.
8
Дон влезе, примижал от тъмнината. Вдигна капачето на запалката си и врътна колелцето. Появи се искра, фитилът се запали от първия път и се появи слаб пламък. Видяха нещо, което очевидно беше комбинация от канцелария и склад. В единия ъгъл имаше разхвърлян куп багаж, а в другия — ксерокс. По цялата отсрещна стена имаше рафтове, пълни с какви ли не формуляри.