Тя се разтрепери силно и усети как паниката гризе мислите й — първична сила, която вече не можеше да управлява, както не можеше да управлява и нещото, което издаваше този звук.
— Може би, ако можем да го видим, ще можем да се справим с него — каза Боб, когато отново забутаха количката.
Албърт го погледна за миг и каза:
— Едва ли.
4
Брайън се появи на предната врата на самолета и махна на Бетани и Руди да бутнат стълбата към него. Щом го направиха, той стъпи на платформата и посочи припокриващите се крила. Докато го бутаха натам, той слушаше приближаващия се шум и мислите му се върнаха към един филм, който беше гледал преди много време. В него — Чарлтън Хестън беше собственик на голяма плантация в Южна Америка. Плантацията беше нападната от огромен подвижен килим от мравки войници, които изяждаха всичко по пътя си — дървета, трева, сгради, крави, хора. Как се наричаше този филм? Не можеше да си спомни. Спомняше си само, че Чарлтън постоянно опитваше все по-отчаяни трикове, за да спре мравките или по-не да ги задържи. Беше ли ги победил накрая? Не си спомняше, но един фрагмент от съня му изведнъж се повтори — обърка го с липсата на всякаква връзка с каквото и да било: зловеща червена табела, на която шиле: „САМО ЗА ПАДАЩИ ЗВЕЗДИ“.
— Задръжте! — извика той надолу към Руди и Бетани.
Те спряха да бутат и Брайън внимателно заслиза по стълбата, докато главата му не стигна на едно ниво с долната страна на крилото на самолета „Делта“. Както модел 767. Така и модел 727 бяха оборудвани с по един отвор за гориво на лявото крило. Той погледна към малкото квадратно капаче с надписи „ДОСТЪП ДО РЕЗЕРВОАРА С ГОРИВО“ и „ПРЕДИ ЗАРЕЖДАНЕ ПРОВЕРЕТЕ СПИРАТЕЛНИЯ ВЕНТИЛ“. Бяха направени с шаблон. А някакъв шегаджия беше залепил лепенка с жълто усмихнато лице върху капака на резервоара. Последен сюрреалистичен щрих.
Албърт, Боб и Ник бяха докарали количката с маркуча до необходимото положение под него и сега гледаха нагоре — в просветляващия мрак лицата им се виждаха като мръсни сиви кръгове. Брайън се наведе и извика към Ник.
— Има два маркуча — по един от всяка страна на количката! Искам късия!
Ник го издърпа и го протегна нагоре. Като държеше едновременно стълбата и дюзата на маркуча с една ръка, Брайън се наведе под крилото и отвори капака за зареждане. Вътре имаше съединител със стоманен зъб, който стърчеше като пръст. Брайън се наведе още малко напред… и се подхлъзна. Успя да се хване за парапета на стълбата.
— Дръж се, приятелю — каза Ник и затича нагоре. — Помощта идва. — Спря три стъпала под Брайън и го хвана за колана.
— Направи ми една услуга, съгласен ли си?
— Каква е тя?
— Да не пърдиш.
— Ще се опитам, но не обещавам.
Брайън се наведе и погледна към другите. Руди и Бетани се бяха присъединили към Боб и Албърт под крилото.
— Отместете се, освен ако не искате душ от реактивно гориво! — извика той. — Не мога да управлявам спирателния вентил на „Делта“ и от него може да протече! — Докато ги чакаше да се върнат назад, си помисли: „Разбира се, може и да не потече. Защото всичко, което знам, е, че резервоарите на това вещо са сухи като стари кокали.“
Наведе се отново и сега, когато Ник го беше хванал здраво, можеше да използва двете си ръце. Вкара дюзата в отвора за гориво. Пръснаха капки — много желан душ при тези обстоятелства, а след това се чу твърдо метално щракване. Брайън завинти дюзата на четвърт оборот надясно, застопори я и с удоволствие заслуша как реактивното гориво започна да се стича по маркуча към количката, където един затворен вентил щеше да го спре.
— Добре — въздъхна той и се отдръпна. Дотук добре.
— А сега какво, приятелю? Как ще накараме тая количка да върви? Трябва да й подадем ток от самолета ли?
— Съмнявам се, че бихме могли да го направим дори и ако някой се беше сетил да донесе преходните кабели — каза Брайън. — За щастие не е нужно да тръгне. В общи линия тази количка служи само за филтриране. С помощта на допълнителните захранващи устройства на нашия самолет ще всмуча горивото от „727“, както се пие лимонада от чаша със сламка.
— Колко време ще трае това?
— При оптимални условия — което значи помпане със захранване от земята — можем да зареждаме по един тон гориво в минута. По нашия начин е по-трудно да се пресметне. Никога не съм използвал допълнителните захранващи устройства за изпомпване на гориво. Поне един час. Може би два.
За миг Ник погледна загрижено на изток.
— Направи ми една услуга — не казвай това на другите.
— Защо не?
— Защото не мисля, че имаме два часа. Може да нямаме и един.