17
Светлинните показания за левия резервоар започнаха да растат по-бавно, след като стигнаха до десет хиляди литра, а когато превишиха единайсет хиляди, почти спряха. Брайън разбра какво става и бързо щракна два ключа, с които се изключваха хидравличните помпи. „727 — 400“ им беше дал, каквото имаше за даване: малко Над двайсет хиляди литра реактивно гориво. Това трябваше да стигне.
— Добре — каза той и стана.
— Добре какво? — попита Ник и също стана. Разкапваме и се измитаме оттук.
Приближаващият се шум беше достигнал застрашителни височини. Към хрущящия мляскащ звук и скърцането на трансмисии се примесваха падащи дървета и глух грохот на срутващи се сгради. Точно преди да изключи помпите, той чу няколко удара като от разцепване, а след тях — поредица дълбоки плясъци. Мост, падащ в реката, която беше видял Ник.
— Господин Туми! — внезапно изкрещя Бетани. — Това е господин Туми!
Ник избута Брайън от вратата към салона на първа класа, но и двамата имаха време да видят как Крейг се клатушка по пистата за рулиране. Изобщо не обръщаше внимание на самолета. Целта му очевидно беше един празен триъгълник трева, ограничен от две пресичащи се писти за рулиране.
— Какво прави? — на един дъх попита Руди.
— Не му обръщайте внимание — каза Брайън. — Нямаме никакво време. Ник? Слез по стълбата пред дене. Дръж ме, докато разкача маркуча. — Брайън се почувства като човек, който стои гол на плажа, когато приливната вълна се издига на хоризонта и се понася към брега.
Ник го последва надолу и отново го хвана за колана, докато Брайън се наведе, развъртя дюзата на маркуча и я откачи. След миг съвсем освободи маркуча и го пусна на пистата. Пръстенът на дюзата глухо издрънка. Брайън с рязко движение затвори вратичката на резервоара.
— Хайде — каза той, след като Ник се беше отдръпнал. Лицето му беше мръсносиво. — Да се махаме оттук.
Но Ник не се помръдна. Беше замръзнал на мястото си с поглед, втренчен на изток. Цветът на кожата му беше бял като хартия. Сякаш виждаше ужасен кошмар. Горната му устна трепереше и в този момент той приличаше на куче, което е толкова уплашено, че не може да лае.
Брайън бавно обърна глава в същата посока и чу как сухожилията на врата му изскърцаха като ръждясала пружина на стара врата. Обърна глава и видя как ланголиерите излязоха на сцената за последното действие.
18
— Виждате ли — каза Крейг, като се приближи до празния стол на дясната страна на масата, и застана пред мъжете, които седяха около него, — посредниците, с които вършех работа, бяха не само безскрупулни — много от тях всъщност бяха внедрени от ЦРУ и работата им беше да контактуват с такива банкери като мен и да ги измамят — с мъже, която гледат бързо да попълнят празните си папки. Доколкото зависи от тях, целта — да се предпази Южна Америка от комунизъм — оправдава всички налични средства.
— Какви процедури изпълнихте, за да проверите тези хора? — попита дебел мъж в скъп син костюм. — Използвахте ли компания за застраховане на облигации или вашата банка поддържа отделна фирма за разследване в подобни случаи? — Кръглото, тлъсто лице на Синия костюм беше идеално избръснато; бузите му светеха или от добро здраве, или от четирийсет години употреба на уиски и сода; очите му бяха безмилостни късчета син лед. Това бяха чудесни очи — очите на баща му.
Някъде, далече от тази заседателна зала, два етажа под покрива на „Пруденшъл сентър“, Крейг чу ужасен шум. Строеж на път, предположи той. В Бостън винаги строяха пътища и той подозираше, че повечето от тях бяха ненужни, но в повечето случаи просто се повтаряше старата история — безскрупулните вземаха голяма преднина пред невнимателните. Това нямаше нищо общо с него. Абсолютно нищо. Работата му беше да се разбере с мъжа в синия костюм и той вече не можеше да чака.
— Ние чакаме, Крейг — каза президентът на собствената му банкова институция. Крейг се изненада за момент — господин Паркър не беше предвиден да участва в това събрание — и после това чувство се замени от преизпълващо чувство на щастие.
— Никакви процедури изобщо! Изкрещя радостно той в шокираните им лица. — Аз просто купувах, купувах и купувах! Не съм следвал НИКАКВИ… ПРОЦЕДУРИ… ИЗОБЩО!
Канеше се да продължи, да развие тази тема, да я разясни, когато един звук го спря. Този звук не беше на километри оттук — този звук беше наблизо, съвсем наблизо, може би в самата заседателна зала.