— Да се омъжа ли каза? — поискало да уточни момичето.
— Обичам те както никой мъж не е обичал жена — пояснил Ланселот.
— Е, това вече е нещо. Как ти беше името?
— Мълинър. Ланселот Мълинър.
— Можеше да е по-зле — замислено свила устни партньорката по танци. — Е, защо пък не? Би било подсъдно да изпусна такъв танцьор от семейството. От друга страна, татко ми ще се разрита като муле. Татко е граф.
— Какъв граф?
— Граф Бидълскоум.
— Голяма работа — засегнал се Ланселот. — Мълинърови са стар и почтен род. Един Сьор дьо Мулинъер е дошъл в тези земи още с Вилхелм Завоевателя.
— А някой Сьор дьо Мулинъер да е извозил народа с няколкостотин хиляди и да ги е обърнал в ценни книжа? Ето какво ще те пита беловласият родител. Защото покрай данъци, свръхданъци, наследствени такси и сриващите се цени на земята, напоследък ковчежето на Бидълскоум хич го няма. Задрусай го и я чуеш нещо да звънне, я не. Тук му е мястото да спомена също, че в моя клуб „Червило и пудра“ приемат залози при седем към две, че ще се омъжа за Слингзби Първис от Течни храни „Първис“. Още не е окончателно, но ще ти пусна намек направо от конюшнята, че ако не се предприемат неотложни мерки, които да променят таблицата на залаганията, пред себе си виждаш бъдещата госпожа Първис с извинение.
Ланселот опърничаво тропнал с крак и предизвикал вой на агонизираща болка от намиращ се в опасна близост клиент на заведението.
— Тая няма да я бъде! — обявил той.
— Ако ще залагаш — делово предложило момичето — мога да те уредя при сегашния ценоразпис.
— Първис, как не!
— Не твърдя, че името звучи красиво. Опитвам се само да ти внуша, че засега той оглавява списъка на подалите заявки. Предлага се на специална цена от нашия агент по залаганията. Кое те навежда на мисълта, че ще можеш да му удариш къча? Богат ли си?
— Засега само любовта ме прави заможен. Но утре отивам при вуйчо, който не си знае парите…
— И ще го обрулиш?
— Не бих казал. За последен път вуйчо Джеремая е бил обрулен през есента на 1885-а. Не, просто ще го накарам да ме вземе на работа.
— Давай тогава — разпалено рекло момичето. — Ако забиеш ножа на Първис, аз ще ти ръкопляскам от първата редица. От друга страна, честността изисква да те предупредя, че в „Червило и пудра“ момичетата гледат на състезанието като на сигурно прибиране на сухи пари. Дори на най-запалените комарджийки не им стиска да залагат срещу него.
Ланселот не се прибрал в апартамента си обезсърчен, а твърдо възнамеряващ да срита болезнено бившите си предубеждения и да съчини поема за туршиите на Бригс, с която да положи основите на нова ера в комерсиалната поезия. Същата щял да предостави на вуйчо си за обозрение и след като му вземел акъла с нея, щял да приеме назначение във фирмата на поста главен поет. Набелязал си примерна заплата от пет хиляди лири годишно, а с петгодишен договор за по пет хиляди в джоба вече можел да нападне лорд Битълскоум и за нула време да изтръгне от него бащина благословия. Унизително било, естествено, да стъпче в прахта гения си, като драска стихове за туршии, ала влюбеният трябва да е решен на саможертви. Закупил топ хартия от най-доброто качество, сварил си кана силно кафе, залостил вратата, изключил телефона и седнал зад писалището.
Благодушният стар Джеремая Бригс го приел на другия ден в палата, който обитавал в Пътни, с простовато добросърдечие, което показвало, че още къта на топло в сърцето си висококачествени чувства към младия нехранимайко.
— Седни, момчето ми, и се почерпи едно мариновано лукче — поканил го той и жизнерадостно го хлопнал между лопатките. — Дошъл си да ми кажеш, че си проумял малоумието на вчерашното си решение да не се включиш в семейния бизнес. Несъмнено си преценил, че е под достойнството ти да започнеш от най-долното стъпало и постепенно да се изкачваш към върха. Ала размисли, момчето ми. Преди да започнем да тичаме, трябва да се научим да ходим. Съгласи се, че не биваше да очакваш от мен веднага да те направя главен закупвач на краставици или да те сложа начело на оцетния отдел, преди да си придобил с пот на чело поне някакъв опит.
— Ако ми позволиш да ти обясня, вуйчо…
— Ъ? — Добродушието на господин Бригс леко повяхнало. — Да не искаш да кажеш, че не желаеш да се включиш в бизнеса?
— И да, и не — пояснил Ланселот. — Все още съм на мнение, че кълцането на краставици на търкалета и плакненето им в оцет е недостойно жизнено поприще за мъж с прометеевска жар в гърдите. Ала съм решен да предоставя моите поетични заложби за ползване от страна на Туршиите на Бригс.